Психо

Млада, красива жена се къпе, вратата на банята се отваря, в помещението влиза непознат, завесата на душа се дърпа рязко. В кадър за около секунда виждаме вдигнат нож. Няколко пробождания, писъци, стичаща се в канала кръв, в кадър лицето на мъртвото момиче. 

Това е описание на една от най-известните сцени в историята на киното от един от най-великите филми създавани някога Психо. Шедьовърът на Алфред Хичкок над петдесет години плаши всеки един докоснал се до това малко, но емблематично парче кинематографична история. Майсторът на съспенса ни увлича в опасната си игра от самото начало и ни държи на нокти до самия край. Като всеки качествен трилър или ужас, филмът не ни стряска на всеки десет минути със изскачащо чудовище или друг евтин трик. Вместо това Хичкок опъва нервите и сетивата ни до краен предел, което ни кара да не отделяме очи от екрана, застинали в убийствена тишина, чакащи всеки следващ ход на героите, искайки ни се да се провикнем да не ходят там и/или да не правят това или онова.

Малко и много може да се каже за Психо. С една дума – шедьовър. С много … всъщност, няма смисъл да разтягаме локуми. Просто седнете и си пуснете един от най-великите филми на всички времена. Съветът ми е да не го гледате сами.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s