„Патън“ (Patton)

Един от най-великите филми на всички времена, който представя едно най-тъжните събития в човешката история – това е „Патън“Когато си го купих на DVD преди известно време, го пъхнах в шкафа при другите дискове и си казах, че ще го гледам някой ден. Реших да отделя време на съвременните кинематографии. Може би направих това, защото в ерата на филми наситени със неспирни специални ефекети, не можех да свикна на филмите от миналото, които разчитат основно на силни актьорски изпълнения и история. Не казвам заплетена или силно емоционална, а просто на някаква история. Филмовите дейци са искали в действителност да разкажат и да кажат нещо.

Гледайки филми като Патън, човек може да осъзнае колко много се е променило киното оттогава. Въпреки че в последно време имаше стойностни филми, с които човек да защити седмото изкуство, казвайки, че то не е в упадък, повечето кинематографии разчитат на зелен екран и почти никакви актьорски изпълнения с единствената цел да върнат приходите си и да направят печалба. Преди няколко месеца бях на консултации в НАТФИЗ. Проф. Светослав Овчаров, който ги водеше, ни обясни, че в Европа киното никога не е на печалба. Кой луд тогава ще дава пари на кинематографистите от всички западни европейски цивилизации да се занимават с това скъпо изкуство? Отговърът е, че хората, които го правят ясно осъзнават, че киното е изкуство и като такова носи послания, изгражда ценностни системи и обогатява хората емоционално и интелектуално. Част от културата на една нация.

Но за Патън. Генерал Патън е бил човек обсебен от войната. „Обичам това повече от живота“, казва той, когато вижда много мъртви войници и разрушени танкове. Още в началото, заявявайки, че иска неговите мъже да изкормят германците, разбираме за истинската му същност – човек, милеещ за войната, който дори вярвя, че се е преродил няколко пъти и в миналото е участвал в големите битки на древността. Той не приема страха и отстъплението, зашлевявайки млад войник, който не иска да се връща на фронта, веднъж видял ужасите на войната.

Няма да навлизам в детайли за историята на филма, актьорските изпъления или техническата му страна. Ще кажа само, че Патън е носител на седем награди Оскар – за най-добър филм, сценарии (Франсис Форд Копола), режисура, декори, монтаж, звук и най-добра мъжка роля в лицето на Джордж Скот, който тотално изчезва в ролята си, което е винаги за добро. Всичко в този филм е съвършено. Лично аз не намерих и един момент, който да се посочи като слаб или ненужен. Напротив, Патън е ярък пример за изкуство в пълния смисъл на думата. Шедьовър за поколения напред.


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s