„Зеленият фенер“ (The Green Lantern) 3D – ревю

Ограниченото въображение на филмите в последните години прави писането на рецензии изключително лесно. Голям процент от кинематографиите напоследък  ни заливат не само с ясна история още от трейлъра, но и начинът на поднасянето й я прави още по-безинтересна. В този ред на мисли Зеленият фенер има бюджет от двеста млн. долара, а изглежда, че можеше да се направи за петдесет.

Интересен парадокс е, че най-вълнуващата част от филма е началото, в която няма никакви Зелени фенери, а симулация на битка, в която са изпробвани безпилотни изтребители от ново поколение. Тогава разбираме, че Хал Джордън (Раян Рейнолдс) е загубил баща си, който е катастрофирал с изтребителя си. Естествено главният ни герой е безотговорен и се страхува (от какво и за какво само един Бог знае), а за да си Зелен фенер е нужно да си отговорен и безстрашен. Първото, защото легионът на Зелените фенери защитава цялата Вселена, а второто, защото големият им съперник Паралакс, се храни със страха на жертвите си. Буквално.

Филмът,естествено, от началото до края си тече спокойно и монотонно, без да се опитва да ни ангажира по какъвто и да било начин. В сила е формулата за незначителния човек, в който всеки се съмнява, но който, без да поема някакви големи рискове, обръща преценката на хората около  себе си на 360 градуса, спасявайки Земята от унищожение. Чудя се какво ли би се получило, ако Холивуд  в някой от филмите си реши да даде на отговорния протагонист супер сили, които впоследствие да използва, за да върши зло?

Не смятам да изпадам в подробности и да разкривам друго от сюжета, защото от самия трейлър всеки , който е гледал повече от десет филма в живота си, ще разбере за какво става въпрос. Другата причина е, че наистина не се сещам какво друго интересно мога да споделя. Сюжетната линия на Хал Джордън е ясна, на отношенията му с Каръл (Блейк Лайвли) също, на второстепенния злодей също, на главния злодей също и т.н.

Както в Тор, така и тук историята се разделя между два свята. Проблемът и на двата филма е, че това, което разбираме за тези чужди ни планети е толкова малко, че дори е досадно. Това, което получаваме са няколко отделни кадъра на различни Зелени фенери, които си разменят няколко думи помежду си. Имаме, разбира се, интелигентен, силен и трети, който е комбинация от двете. Макар че силата на всеки фенер се измерва със силата на въображението му. В този ред на мисли, когато Паралакс нахлува на планетата Земя, вместо да  взриви цистерна с гориво в лицето на злодея, защо Хал Джордън не си представи десет хиляди изтребителя, които да разнищят злодея? Или пък атомна бомба?

Зеленият фенер е филм, за който няма да говорите след като е свършила прожекцията. Няма дори да си спомняте за какво става въпрос. Произведение, което се забравя почти моментално. Единственото интересно нещо, свързано с филма, върху което може да се дискутира, е къде са били похарчени тези двеста млн. долара. Сигурен съм, че никой от екипа си няма и на идея.

Оценка 2.5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s