Артистът: стилова наслада

Кога за последно гледахте ням филм?

Всъщност за хората от поколението свикнало със скоростния интернет, поредния модел на iPad и Wii, по-подходящият въпрос би бил – “Някога гледали ли сте ням филм?”.  Е, даже и да не сте, сега ви се отдава чудесната възможност не само да видите такъв, но и да научите малко повече за същността и историята на тази основополагаща фаза на киното.

Филмът на Мишел Хазанавичус (Michel Hazanavicius), който бе част от програмата на фестивала в Кан тази година, ни връща в далечната 1927 година.  Киното тъкмо е започнало да се утвърждава като форма на изкуство, а не просто като начин на забавление. Първите големи студия започват да набират все повече влияние, а да бъдеш филмов актьор спира да бъде повод за подигравка и се превръща в престижна професия. Точно по това време големите холивудски студия започват да експериментират все повече с революционната за времето технология за запис на звук в добавка към филмовата лента. В началото всички професионалисти в индустрията гледат скептично на това, всеобщото мнение е, че звукът само ще развали въздействието на актьорската игра. Самият г-н Уорнър (да, същият г-н Уорнър – основателят на Warner Bros. Studios) не безизвестно заявява: “Кой по дяволите би искал да чуе как актьорите говорят?”. Но огромният интерес на публиката и желанието на творците да експериментират с новата технология опровергава прогнозите на “големите” в бранша. И така се поставя началото на златните години на холивудските студия и големите звезди изгряват на небосклона на киното.

Но какво се случва междувременно с всички онези талантливи и обичани актьоти от немите ленти? Тези възхитителни таланти, способни да предадат безкрайната гама на човешките чувства и десетки страници от сценарии само чрез изражението си и езикът на тялото, остават без работа, отритнати от студията и забравени от почитателите. (подобна драма може да се види и в класиката “Сънсет Булевард” 1950).

Точно този момент на драматични промени в историята представя Мишел Хазанавичус в черно-бялата лента “Артистът” 2011. Виждаме любовната историята на Джордж Валентин (Jean Dujardin) – звезда на нямото кино, чиято кариера бива унищожена от озвучените филми и Пепи Милър (Berenice Bejo), която пък се наслаждава на възходяща кариера в новия жанр. Но уникалността на този филм не идва от любовната холивудска драма на героите, а от нестандартния метод на снимане. Филмът е изцяло черно-бял и е ням в 97 от 100те си минути! А музиката е просто завладяваща! Ако не друго, то не може да се отрече огромната смелост (така присъща на добрите френски режисьори) на Мишел Хазанавичус и екипът му. Не са много тези, които биха дръзнали да рискуват представянето на ням, черно-бял филм пред публика виждала “Аватар”. Дали историята и персонажите са завладяващи – всеки остава да реши сам за себе си, но в стилово отношение това определено е уникален и красив филм. Можете да се уверите сами като видите трейлъра тук:

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s