„Подземен свят: Пробуждане“ (Underworld: Awakening) – ревю

Когато видях първите официални снимки, а след това и трейлър на Подземен свят: Пробуждане, бях доста изненадан. Честно казано, не знаех, че ни готвят нов „шедьовър“ за войната между грозните върколаци и „изисканите и изтънчени“ вампири.  Филмът също толкова неочаквано, поне за мен, излезе на голям екран и у нас, и в крайна сметка, като киноман и човек, който обожава да ходи на кино, реших да видя какво са ни приготвили този път.

Не знам откъде да започна. В интерес на истината, филмът е толкова зле, че се чудя дали мога да напиша нещо положително, с което да оправдая, струващи ми се сега, безценни 12 лв. Не, не мога. Наистина. Гледал съм много изключително слаби филми, на които ми е идвало да си тръгна, макар че никога няма да го направя, и въпреки всичко да мога да кажа нещо хубаво за тях. Поздемен свят: Пробуждане обаче не е от тези. Ето филм, който не притежава нито едно качество, на което да се обърне внимание. Кинематография, за която горенаписаните редове са много.

Филмът започва с кратка предистория, както всяка част. Обяснява ни се това, което видяхме в предишните три. Нека после някой ми каже, че Холивуд не ни смята за идиоти. Освен всичко, което знаем досега, разбираме, че вече и хората са намесени във войната между вампирите и върколаците, като естествено човешкият род започва да избива различните. Въвеждащата ни в действието екшън сцена, вече в наши дни, е грозна, зле режисирана и е началото на дълъг, безкраен сякаш поток от престрелки, викове и кървища, които престават да ни интересуват още на десетата минута. В това, изпълнено с невъобразими подигравки за интелигентността ни начало, Селина (Кейт Бекинсейл) е заловена и замразена в нещо като крио камера, събужда след 12 години, само за да установи, че любовта на живота й Майкъл Корвин е изчезнал. Оттук следва обичайното, което гледахме  досега в предишните ТРИ части, независимо от периода, в който се е развивало основното действие. И наистина Подземен свят: Пробуждане прилича на римейк на първата част, с тази разлика, че сега са земесени и хората.

След като установихме накратко, че в историята и сценария няма нищо ново, свежо и инересно, нека обърнем внимание и на другите основни компоненти, нужни за създаването на аудио-визуално произведение, каквото е филмът – актьорска игра, режисура, операторско майсторство, монтаж. Кейт Бекинсейл в ролята на Селин тотално изчезва в ролята си. Не в добрия смисъл на думата. Имаме вампир-войн, който носи червило във всяка една сцена и във всеки един момент изражението на цялото й лице, изглежда така, сякаш снима еротична фотосесия. Съдейки по миналото й на модел, това не е толкова изненадващо. Бекинсейл все пак има някакъв актьорски талант, който сме забелязали в другите й филми, които не целят да предизвикат екстаз у мъжката аудиотория с латексовото облекло и лазенето в тесни пространства. Следователно проблемът идва от режисурата, която за двамата шведи начело на филма Манс Марлинд и Бьорн Стейн, явно представлява поставяне на камерата, така че да се вижа всичко и тоталното занемаряване на актьорските изпълнения, въпреки че Стивън Риа е добър в ролята си на безскрупулния доктор Джейкъб Лейн, чиито син е убит от вампири, доколкото си спомням. Макар че на фона на другите му колеги от екипа, няма и как да изглежда зле. Дейвид (Тео Джеймс) е помощникът на Селин. Нужният, „плосък“ персонаж нужен на всеки такъв филм, който да внесе малко баланс на силите, за да не изглежда, че Селин избива всички в стил Чък Норис. Какво ли би си помислил Ингмар Бергман, ако можеше да види този филм, дело на двамата му сънародници режисьори.

Честно казано, не обърнах голямо внимание на операторското майсторство и монтажа, защото остротата на сетивата ми бе притъпена към десетата минута. Но цялостната визия на филма напомня на трейлър. Дейстеието, ако неспирното стреляне и бой могат да се нарекат действие, се развива от началото до края, без минутка пауза, в която атакуваните ни с убийствен шум и грозни картини мозъци да си починат. И все пак, за да може един монтажист да си свърши добре работата, му е нужен добър „суров“ материал, с който да работи. Очевидно Джеф МакЕвой не е получил такъв. Операторската работа на Скот Кеван също не е на цветущо ниво, като в някои тъмни сцени не се виджаше почти нищо. Но тъй като операторът е инструмент, силно оръжие в ръцете на режисьора, ако не е наставляван правилно и не се изисква висок художествен стил от последния, то операторът се превръща в човек, който просто заснема исканото. Не случайно, когато Уоли Пфистър спечели Оскар за работата си върху „Генезис“, той благодари и на Кристофър Нолан, казвайки: „Нищо от това, което направих, нямаше да е възможно без невероятното въображение на моят ментор Кристофър Нолан“.

В заключение трябва да кажем, че има едно много хубаво нещо, с което се отличи прожекцията на Подземен свят: Пробуждане – трейлърът на Хобит: Неочаквано пътешествие. Всичко друго свързано с вампирското подобие на филм е пошло и безинтересно. И все пак, ако имате излишни пари за харчене, обичате да гледате кървища или Кейт Бекинсейл, това е точният филм, с който хем ще убиете време, което обаче после ще искате да си върнете, хем ще видите в IMAX трейлърът за приключенията на Билбо Бегинс. А последното бе незабравимо преживяване.

Оценка 2.5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s