„Мокри поръчки“ (Haywire) – ревю

Стивън Содърбърг продължава да го прави. Откакто се е появил на голямата сцена, вече споменатият не спира да се лута между много качествени („Трафик), много добри („Бандата на Оушън) и не толкова добри, посредствени продукции („Бандата на Оушън 2). Мокри поръчки се намира някъде по средата на гореспоменатите категории, като лавира между първата и последната.

Историята на филма е доста посредствена, но третирана със стила на Содърбърг, който е добре познат, се получава нещо горе-долу интересно, което държи вниманието ни към екрана,  дали защото нещата като финален продукт са трагични или много добри е спорно. Според мен всеки може и ще намери нещо във филма, което да стимулира сетивата, чрез които да абсорбира случващото се. И все пак при мен нещата не се получиха и вместо да възбуди интереса ми, филмът ми се стори прекалено дълъг, без интрига, направен сякаш, за да задоволи нечия прищявка. Истината не е толкова далеч.

В ролята на безмилостната Малъри Кейн се изявява Джина Карано – бивша състезателка по смесени боеве. От това, което пишеше в пресата разбрах, че Содърбърг останал изключително впечатлен от уменията й, като веднага я избрал за въпросната роля. Карано, без никакъв актьорски опит, стои добре на екран, що се отнася до външност и сексапил, но в момента, в който трябва да покаже емоция от каквото и да било естество, нещата отиват наистина на зле. Кулминацията на безпомощността й като актриса е, когато произнася репликата „Най-добре бягай“, като в този момент цялата зала, съвсем основателно, избухна в искрен смях.  Пиша това ревю малко след като изгледах Превъзходството на Борн по телевизията. Въпреки че филмът бе преведен, (което автоматично снижава нивото му в конкретното гледане, тъй като Мат Деймън придава на персонажа си изключителна правдоподобност дори и само по начина, по който произнася репликите си), изпитах истинска наслада от видяното, тъй като на персонажите и на Деймън, и на Джоан Алън, и на Браян Кокс е дадена дълбочина, която те запълват с вещина, заради огромния си талант, което от своя страна вдига нивото на филма с още едно стъпало.  В Мокри поръчки участват актьори от калибъра на Антонио Бандерас, Майкъл Дъглас, Майкъл Фасбендър, Юън Макгрегър, Бил Пакстън, но ролите им са толкова повърностни, че по средата престава да ни интересува всеки един от тях и за какво в крайна сметка се бори, като се въртим на стола в киното, въздишаме тежко и искаме да видим края, който е единственото спасение от протяжното мъчение.

Каквото и да напиша за история, фабула, сюжет или каквото и да било, свързано с наратива, ще е много. Описанието на филма казва абсолютно всичко, като няма нито изненада или обрат, който да не се предвидят много преди да са се случили. Лошите са си лоши, добрите са си добри, като с това се изчерпват качествата на всеки един персонаж. Хитростта на Содърбърг е да покани за всяка една роля много добри актьори, които се справят с без това лесната за тях задача, просто защото са страхотни в това, което правят. По този начин се смъква малко от нелепата показност, с която Карано изпълнява ролята си, но въпреки всичко неопитността и тромавостта й личат във всеки един кадър.

Единственото положително нещо, което си струва да се отбележи (парадоксално или не за този тип филми) са бойните сцени, заснети с изключително майсторство от Собърбърг, който освен режисьор е и оператор, както в повечето свои продукции. Фактът, че не се използва гръмка музика, която да прикрива всичко, което се чупи от размятането на телата на участващите в схватките е достатъчно приятен момент. Освен това, движенията на актьорите и хореографията на бойните сцени са изпипани до съвършенство, което ги прави още „по-привлекателни.“ Слагам последното в кавички, защото бруталността, с която е изпълнена всяка една от тях носи по-голяма истинност, което ги прави и по-привлекателни.

Като цяло това, което може да се каже за Мокри поръчки е, че това е средняшки екшън-трилър, който страда от много слабото изпълнение на „звездата“ ( ако може да се нарече така, в компанията на толкова именити актьори) на филма. Не стига, че от Холивуд не спират да бълват посредствени и пошли филми безкрай, а от всичкото нагоре, главни герои се изпълняват от хора, които нямат абсолютно никакъв талант. Всяка жаба да си знае гьола. Във форумите дори се появиха твърдения на хора, искащи налагането на Карано, с единствената цел да получим следващата жена, екшън звезда. Да не говорим, че имаше сравнения със Сигорни Уивър, което е смешно. Ако Карано вземе някой и друг урок по актьорско майсторство може и след време да се получи нещо, но не сега. Сега е прекалено рано за каквито и да било сравнения.

След това кратко отклонение в заключението, че единствено и само заради превъзходните бойни сцени, си заслужава  да се отдели време на Мокри поръчки. Ако очаквате нещо друго, емоционално разтърсващо, което да Ви провокира, зададе въпроси или потърси някакви отговори, това не е филмът за Вас. Мокри поръчки е второ качество филм, в ретро стил, който за съжаление или не, ще забравите в момента, в който напуснете киното.

Оценка 4.5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s