„Моята седмица с Мерилин“ (My Week with Marilyn) – ревю

Единственото нещо, което можеше да изтрие неприятния спомен за Подземен свят: Пробуждане  и Мокри поръчки, бе серия от добри филми, които да ме накарат да забравя, че гледах вече споменатите два. За моя много голяма радост, в кината се появиха три такива изключителни произведения. Всичко започна с Моята седмица с Мерилин, продължи с Южнячки и завърши с Боен кон, режисьор на който е един от любимите ми творци на седмото изкуство – Стивън Спилбърг. За последните два, както си му е редът, ще отделя вниманието, което заслужават. Но не сега.  

Моята седмица с Мерилин даде началото на една страхотна серия от три незабравими филма, както споменах в началото. Това, което очаквах от него коренно се разминаваше с това, което видях. Филмът, честно казано, се оказа доста по-различен от това, което си мислех, че ще видя, в момента, в който угаснаха лампите в залата. Не бях чел синопсиса, а трейлъра бях гледал един или два пъти. Нагласата ми беше, че ще гледам биографичен филм за Мерилин Монро, който да прослееди възхода и падението на една от най-известните личности на отминалия век. Вместо това, още в първите минути разбрах, че очакванията ми, що се отнася до историята, са били погрешни.

Всичко започва от деня, в който Мерилин Монро пристига в Англия, за да снима The Prince and the Showgirl  с великия сър Лоурънс Оливие – Кенет Брана в ролята, който отново застава пред камерата, след изключително слабия му режисьорски проект Тор. Макар че и тук Брана, играе актьор, който в същото време е и режисьор. Естествено още от първия ден започват проблемите. Сядайки на маса, за да четат сценария, се наблюдава интересен парадокс, ако имаме в предвид разбиранията на обществото за това кой какъв е. Блондинката секс символ за всички мъже по света, известна повече с външния си вид, отколкото с актьорски заложби, претендира, че не може да вникне в героинята си, като през целият филм ревностно защитава метода, разработен от Станиславски. Докато Оливие през целия снимачен период е против теорията на руския гений, за което често истинският сър Лорънс е упрекван. Тази сцена е началото на дълга поредица от неразбирателства между двете звезди, като това продължава почти до края на снимачния пероиод на The Prince and the Showgirl. 

Настояването на Монро, че не може да вникне в ролята води след себе си куп проблеми, създадени от самата нея – успива се, непостоянна е, взема всякакви видове хапчета и прочие. В един такъв ден, Колин Кларк е изпратен да я порика, като запленен от красотата й, той отговаря на въпроса „На чия страна си Колин?“, с категоричното „На ваша“, което естествено й допада и е катализатор на топлите отношения, които двамата развиват впоследствие. В негово лице Монро вижда мъж, който се влюбва истиснки в нея, виждайки отвъд маската и фасадата, прозирайки, че тя е много повече от това, което вижда масата – нежна, чувствителна, копнееща за малко радост в дни на тъмнина, обзели я от неразбирането, невъзможността й да вникне в ролята и остротата, с която Оливие я третира на снимачната площадка. 

В действителност няма как да знаем колко близки до реалността и до това, което се е случило са двете книги във формата на дневници на Колин Кларк. Само той е знаел това. В случая, това няма никакво значение. Филмът, като произведение на изкуството успява да ни завладее, показвайки тези емоции, които всеки от нас е изпитвал поне веднъж в живота си. „Внимавай да не потънеш в дълбокото, синко!“, посъветван е той. Не възприема този съвет на сериозно. Не чува абсолютно никой и нищо няма значение. Важна е само тя. Жената, в която е влюбен и заради която пренебрегва момиче, с което може би е щяло да се получи нещо истинско и трайно. Обсебващото внимание от „най-известната жена на света“ го кара да разсъждава ирационално, до момент, в който си мисли, че тя ще остави всичко, което е постигнала заради него и неговата обич.

Изпълнението на Мишел Уилиамс в ролята на Монро е феноменално. Тя не просто успява да пресъздаде образа на известната блондинка автентично. Бившата годеница на покойния Хийт Леджър, създава образ, който е бил съживяван многократно, но никога по толкова истински начин. За два часа, на сивият екран, в тъмната зала оживя Мерилин Монро в целият й блясък, слава и слабости. Докосваме се до истината. До нея самата, до тази велика жена и личност, за която Били Уайлдър казва следното: „Безкраен пъзел без нито едно решение.“  Това изпълнение на Уилиамс и донесе номинация за Оскар, която не съм сигурен дали трябва да спечели с оглед на блестящите изпълнение в Слугинята, но това си зависи от Академията. Номинация също така има и Кенет Брана, който пред камерата е, както знаем, винаги блестящ. Честно казано, останах малко недоволен от ролята на Джуди Денч, която се появява в два съществени момента, за да каже точно това, което всички знаем, че ще каже (поучителни думи и мъдри слова) и изчезва безследно. Но филмът все пак е за Мерилин Монро и е нормално всички други да са на заден план. С оглед на страхотния филм като цяло, това може лесно да го простим.

Еди Редмейн е на мястото си в ролята на безпределно влюбения Колин Кларк. Джулия Ормънд в ролята на Вивиан Лий също.  Домоник Купър и Ема Уотсън съответно бизнес партньора на Монро, който също се е опарил от ласките й и на момичето, с което Кларк флиртува преди да срещне американската суперзвезда с омагьосващо очарование, са също солидни в ролите си.

Като цяло, филмът създава усещането, че гледаме филм за създаването на The Prince and the Showgirl. Въпреки това обаче, сценарият на Ейдриън Ходжис и режисурата на Саймън Къртис, които идват от телевизията и успешно доказват, че киното не е пари, а усет, издигат филмът до възхвала на таланта, какъвто несъмнено е притежавала Монро, като показват и силните, и слабите й страни без грам колебание, извиквайки у нас въпросът: „Коя е истинската Мерилин Монро – звездата, която с един поглед, едно движение, една мимика или докосване омагьосва всичко и всички или нежната, чувствителната и ранимата, която е просто…човек?“ Къртис и Ходжис не дават недвусмислен отговор на този въпрос и въпреки това на всички ни е ясно за какво иде реч. 

Кларк е човекът, който развива много топли отношения с Монро, като я разбира, когато никой друг не го прави. Появява се в живота й в момент, когато тя си мисли, че всички я използват заради безграничната й слава. Младо момче, което не се страхува от характеристиката й на „най-известната жена на света“. В нейно лице той не вижда само звездата Монро. Разбира, че зад тази лъскава обвивка се крие нежна, чувствителна, уязвима, несигурна жена, тръпнеща да изпита нещо „обикновено“. 

Оценка 8/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s