Очаквай неочакваното (What to Expect When You’re Expecting) – ревю

Вие сте влюбена двойка и искате да изразите силната любов, която цари между вас, като си направите бебе? Нямате си и на идея как се гледа пеленаче? Смятате, че „Очаквай неочакваното“ е филмът, който може да отговори на всичките Ви въпрос, свързани с живота след и преди раждането? В никакъв случай! „Очаквай неочакваното“ е произведение, изсмукано от пръстите с такава сила, че човек може да си зададе въпросът: „Мозъкът на тези хора не е ли в главата им?“

Няма какво толкова особено и специално да се напише за „Очаквай неочакваното“. Този филм всички сме го гледали. Има много примери на седмото изкуство за хора, чакащи и планиращи най-безценното, което е на този свят. Процеси съпътствани с паника, истерия и неспирна главоблъсканица, сякаш идва краят. Дженифър Лопез, в ролята на Холи, дори има опит в подобно жалко начинание – „План Б“. Тя и нейният партньор, Алекс, решават, че , за да е сигурен последният в бащинството, може да натрупа опит от големите играчи в „занаята“, тъй наречената Групата на пичовете, в която членуват четирима татковци. В тази група се предполага, че Алекс ще натрупа опит, който ще го улесни за в бъдеще, когато той и Холи си осиновят дете от… Африка, разбира се. Проблемът е, че единственото, което ще научите от тази помощна група е, че няма проблем детето Ви да яде цигара, да се къпе в тоалетната или да го уцелите с кен от бира по главата, стига след това да не се съдите и укорявате. 

„Очаквай неочакваното“ е от онези филми, които преплитат няколко сюжетни линни – много герои с обща цел, придружена с различните трудности на всеки един от тях. Проблемът е, както и на почти всички подобни филми, че характерите на персонажите са освен клиширани, но и изключително повърхностни и недодялани дори, че идва момент, в който започват изключително много да дразнят окото и ухото. Неспособността на режисьора Кърк Джоунс и сценаристите да вникнат в сърцата на героите си, се просмуква още от първият кадър и сякаш се вклинява до последния. Едната двойка губи детето си – момент напъхан насила, за да добави необходимото количество драма. В другата – мъжът е под чехъл. В третата – имаме осиновяване. В четвъртата – хора с пари, но с проблеми и прочие. Няма смисъл да се навлиза в подробности за нито една от споменатите. 

Все пак, на хората зад камера им е ясно, че самото раждане все пак носи някакво удоволствие, макар и post factum. Но въпреки всички трудности, които съпътстват жената и в много по-малка степен мъжа, бременността носи някакъв вид удовлетворение от фактът, че се развива един живот, създаден от двама души, които се обичат (поне така е във филма). Кърк Джоунс пренебрегва това, акцентирайки само и единствено върху страданието, изпитано и от двамата партньори. Стига се до епизод, когато една от жените, притежаваща бебешки магазин (или нещо такова), изнася лекция пред други жени, обяснявайки за всички несгоди на бременността. Естествено, тя се излага с всичките цинизми, които излизат от устата й, а впоследствие (незнайно как) пред магазинът й, се е струпала километрична опашка с жени, искащи да се срещнат с нея.  

Единственото приятно нещо, свързано със филмът е, че в един момент просто свършва, с всичките нужни на всяка посредствена, сладникава комедия happy end-ове, като дори е сравнително кратък. Неприятното е, невъзвратимо – губите ценно време от живота си, в което бихте могли да гледате нещо малко по-стойностно като „Прометей“ – не перфектно, но в пъти по-заслужаващо си. 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s