„Рок Завинаги“ (Rock of Ages) – ревю

„Рок завинаги“ е един от онези „малки“ (75 млн. долара бюджет) филми, които се появяват на екран неочаквано, поне за повечето хора, които не се интересуват от най-новите новини около света на киното. Да не говорим, че филмът се появява на бял свят по средата на титанична битка за челното място в класацията за най-много приходи, която се води от „Отмъстителите“ и „Черният рицар: Възраждане“ – две от най-чаканите заглавия от киноманите и фенове на комикси от много, много години насам. На хоризонта са и още „Невероятният Спайдър-мен“ и магнитът за цялото женско съсловие, обитаващо Земята – „Професия: Стриптизьор“. И все пак, „Рок завинаги“ ще намери своята аудитория, предимно съставена от фенове на рока (с оглед на приходите му до този момент обаче не изглежда въпросните да са много ентусиазирани), но въпреки оскъдицата, що се отнася до печалби, филмът има какво да предложи – най-вече откъм персонажи и разбира се, музика.

Всичко започва с пристигането на момичето от малкия град в големия такъв на име Шери (Джулиян Хоф). Пътешествието й, макар и да започва с песен, се превръща в кошмар, когато стъпвайки в ЛА й открадват скъпоценни плочи на рок легенди, които тя носи със себе си, търсейки сбъдването на мечтите си. Неволен свидетел на неприятната случка става Дрю (Диего Бонета) – момче, мечтаещо да направи име в рок музиката. Той й урежда работа в клуба, в който работи – The Bourbon Room. Клуб, който дава място за изява както на млади музиканти, така и на титани, каквито са Арсенал, предвождани от Стейси Джакс (Том Круз – не толкова добър, колкото в „Tropic Thunder“). Последният се е устремил към солова кариера, а човекът, който се надява да спечели най-много от всичко това е безскрупулният продуцент Пол Гил (Пол Джиамати).

В общи линии филмът е съшит от клишета. Силно се надявах Том Круз да спаси положението, тъй като започва да играе важна част сравнително дълго време след началото, но дори той на моменти преиграваше. Въпреки това, отново показва на какво се способен и най-забавните и добри моменти са с негово участие. Сцената в „The Bourbon Room“ между него и Болдуин е изключително смешна (в добрия смисъл на думата), както и друга между Джакс и журналистката Констанс Сак (Малин Акерман) , в която освен голяма доза хумор, налице е и доста провокативна сексуална игра, написана и режисирана по страхотно. Като цяло Круз с вещина създава образ на рок легенда и с изключение на театралниченето на моменти, можем да му повярваме.

Главната сюжетна линия обаче е между Шери (Хоф) и Дрю (Бонета). Останалото е бонус към любовната тръпка на двама млади, които възпяват любовта си с велики песни на легендарни музиканти, каквито вече не се правят. Естествено достигаме до момент, когато чувствата им са поставени на изпитание, всеки от тях прави избора си и не мисля, че трябва да казвам как приключва всичко. Но докато се стигне до въпросната развръзка, Дрю, който междувременно е подгрял великите „Арсенал“, преминава през метаморфоза, що се отнася до певческите му таланти, достигайки до създаването на момчешка рап-група, което е откровена иронизиране на момчешките групи, които се появяваха една след друга през 90-те. 

Изненадващо забавни са ролите на Мери Джей Блайдж и Катрин Зита-Джоунс, чиито персонажи са второстепенни, но имат решаваща роля за историята на главните такива или поне Джъстис (Блайдж), която помага в много важен момент на Шери. Докато Патриша (Джоунс) е ограничена в това да организира протести пред „The Bourbon Room“, с цел да затвори това място на разврат, което е цел на съпругът й Майк Уитмор (Браян Кранстън), като освен всичко това, тя има и проблеми за разрешаване с Джакс, заради случка в миналото. Този конфликт между двамата, води до много забавна развръзка в края на филма. 

В заключение, „Рок завинаги“ не е за всеки. Освен, че не всички слушат рок музика, която изисква своите най-върли фенове, филмът е мюзикъл. Въпреки че са използвани едни от най-популярните и смилаеми хитове, знам, че не всеки обича да гледа как героите изпяват репликите си. „Рок завинаги“ обаче е забавен и интересен филм и  дори само в името на великите песни, с които са закърмени повече родителите ми, отколкото аз, си струва да му се хвърли един поглед. А като бонус получаваме и невероятният бабун Hey Man.

Оценка 6.5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s