„Черният рицар: Възраждане“ (The Dark Knight Rises) – ревю

Всичко приключи. Историята е доведена до своя край. Седем години след началото с „Батман в началото“ през феноменалния „Черният рицар“ до финалната глава в една от най-известните трилогии виждали бял свят, а именно „Черният рицар: Възраждане“. Кристофър Нолън, брат му Джонатан и Дейвид С. Гойър завършват започнатото от първия филм с такъв, който вдига летвата за всички филми базирани на комикс за напред, както и за всички летни хитове, които ще са длъжни да се докоснат поне малко до мащаба, елегантността и силата на Възраждане, ако не искат да останат в забвение и сянката му.

Размахът, с който е осъществен „Черният рицар: Възраждане“ не е за подценяване.  Сниман в няколко страни на различни континенти, с актьорски състав, на който би завидял всеки режисьор и екип зад камера, който е способен да пресъздаде всяка написана идея и на практика, последната част от приключенията на Батман в Нолановата вселена, е въздействащо, епично кинематографично събитие, което полага основите за в бъдеще. Качеството на продукцията личи от всеки детайл и от вниманието, с което е третиран материалът. И ако има няколко проблема свързани със сценария, и тук-там с музиката, то спокойно можем да кажем, че всичко останало е на познатото ниво с марка Нолан.

Филмът започва с обичайния пролог характерен за Нолан, в който ни представя главният злодей Бейн (Том Харди) и методите му на действие. Сцена, която спира дъха и ще ви накара да настръхнете не само от прецизността на режисурата, но и от музиката, операторското майсторство, но най-вече от изпълнението на Харди, който през целият филм е с маска (с изключение на няколко секунди), но с очи и тяло успява да пресъздаде зловещ, брутален, пресметлив персонаж, който моментално си спечелва място в сърцата на почитателите на киното. Всичко това се развива осем години след смъртта на Харви Дент. Последствията от престъпленията на Жокера са все още забулени в мъгла, вследствие, на което Батман е изчезнал и никой не го е виждал от въпросната нощ. Актът „Дент“ е позволил на комисар Гордън (Гари Олдман) да разчисти улиците на Готам от престъпната сган, с която бе препълнен преди. „Кметът ще го изгони през пролетта.“ До толкова е спаднала активността на криминалните елементи в „най-великия град.“

Освен че в голяма част от началото на филма само чуваме името на Батман, също така не виждаме и неговото алтер его (или vice versa) Брус Уейн. Съкрушен, без нищо останало му извън имението му („Там навън няма нищо за мен“), той се е превърнал в призрак, бледа сянка на плейбоят от предишните две части. Всичко в къщата му е покрито с бели чаршафи, а самият той броди из тъмните стаи брадясал и с бастун. Освен Алфред, други хора не се допускат в източното крило, където прекършеният Уейн пребивава.  Това се променя, когато млада дама трябва да му занесе някаква храна. Жената се оказва не коя да е, а изпипаната крадла Селина Кайл (Ан Хатауей). Открадвайки перлената огърлица на майка му, за пръв път се сблъскваме с безкомпромисната, безскрупулна и тъмна страна на Кайл, която е подложена на изпитание с развитието на филма.  Не можем да кажем, че героинята й е  протагонист или антагонист, а по-скоро дуалист. Плава с течението. Престъпната й натура влиза в конфронтация с нежната й душа, която се крие под маската й. Видяла и двете страни на живота, разбираме защо мени така бързо настроенията си. И е представителка на женския пол, все пак.

Каквато и да е нейната природа обаче, тя се оказва съвсем невинна, пред грубата и унищожителна сила, съчетана с прецизност, която представлява Бейн. След идването му в Готам, Уейн решава, че ако първият е наистина това зло, за което го описват („С човек, който е бил толкова краен, че е отритнат от самия Рас ал Гул шега не бива.“), градът и хората се нуждаят от него и маската му. Истинската причина за неговото завръщане се крие в друго подтикване от страна на Джон Блейк (Джоузеф Гордън-Левит), който му доверява, че Джим Гордън, който в това време лежи в болница с тежка травма, се нуждае от него. След поредица от събития, достигаме до така чаканата от всички фенове конфронтация между Бейн и Батман. Сблъсъкът между двамата е една от най-емоционалните и разтърсващи ръкопашни схватки, която съм гледал. Не просто заради фактът, че сме заобичали черният рицар като персонаж досега, но заради това, че Бейн (мускули и мозък), е първият злодей, който е някакво предизвикателство за Батман, що се отнася до физически качества. Най-сетне виждаме главният герой в изостанала позиция от гледна точка на ръкопашен бой. Нолан решава във въпросната сцена да не използва никаква музика, което е брилянтен ход. Чувайки ударите, сякаш усещаме всяка болка на Батман, причинена му от Бейн, като изключително въздействащ момент е чупенето на маската, където човек настръхва от бруталността, с която действа злодеят. Стъпките  на последния по металните стълби, приближавайки изнемощелия и докаран до предела на физическите си възможности черен рицар, е друг момент, засилващ усещането за безпомощност и безсилие пред надвисналата скала, изтъкана от мускули и интелект.

След всичко това, Бейн завзема Готам, като тук идва много смелото решение от страна на Нолан да постави злодеят в печелеща позиция през почти целия филм и не само това. През всичките 164 мин. (които минават неусетно), виждаме Батман три пъти, а да направиш това във филм с бюджет от 250 млн. долара, е похвално. Но за всичко това си има причина. Когато главният герой се появява за първи път, възторгът, който  изпитваме от чакането, придружен с темата на Цимер и един невероятен кадър на Батпода и наметалото, е в големи пропорции. След което, както споменах,  Бейн превзема екрана и не го пуска до самият му край.

Началните сцени с обличането на костюма от страна на Уейн, са придружени с диалог между него и Алфред (Майкъл Кейн), като последният много държи Брус да използва възможностите си, извън костюма, за да спаси града. Отношенията между двамата постепенно ескалират, като достигат връхната си точка в сърцераздирателна сцена, която дава възможност и на двамата актьори да покажат истинските си заложби. И въпреки че разбирам защо Алфред изчезва до края на филма, ми се искаше да не бе ставало така, защото Кейн изгради персонаж, който определено липсва, когато не взема дейно участие.

Изненадата на филма определено е Джоузеф Гордън-Левит, който прави запомняща се роля. Той е нужният свеж елемент, от който всяко продължение се нуждае, за да се избегне повтаряемостта. В този ред на мисли е редно да кажем, че Гордън и Фокс (Морган Фрийман) не са това, което бяха в предишните филми. Те двамата също са тласкани към опасности, като в сцена, разкриваща мръсната тайна на единия от тях, единственото, което правим е да гледаме втренчено, неспособни да отделим поглед от екрана. И докато героят на Фрийман си е откровено второстепенен персонаж, то комисарят на практика saves the day.

Винаги съм смятал, че въпреки невероятните си способности на разказвач и един от най-добрите режисьори работещи днес, Нолан има няколко основни слабости, които се прокарват във всичките му филми. 1. Не може да задържа емоция, когато всички предпоставки това да се случи, са налице (макар и тук да е малко по-романтичен). Това води и до 2. филмите му са студени, рядко успяват да извикат някакво усещане.  Действат като сложен пъзел – виждаш отделните елементи, но не можеш да добиеш ясна представа за крайния резултат. А докато предполагаш, си лишен от емоциите, съпътстващи реденето на пъзела. 3. Екшън сцените – винаги се обърквам от подхода към третирането им. Много бърз монтаж, рядко разбираме какво се случва. В „Черният рицар: Възраждане“ нещата са доста по-добре, в сравнение с „Черният рицар“ например. Но Нолан винаги е бил много добър в друго, което е й основното му оръжие да печели публика – прокарването на идеи. Такива не липсват и тук, като най-очевидната е засягането на социалния живот в САЩ (и не само), вечната борба между бедни и богати, както и парадоксалната човешка природа и изградените от нас системи за управление – нещо, което личи и в цялата трилогия, а именно: единствената утеха и надежда на цял един град, лежи в ръцете на човек, заклеймен като отмъстител, който е извън закона.

Проблемите на „Черният рицар: Възраждане“ не са никак малко и са свързани главно със сценария. Технически продукцията е достоен пример за качествен краен продукт, но що се отнася до драматургическата страна на нещата, филмът страда от много, лично за мен, изненадващи грешки, нехарактерни за двамата братя Нолан. Освен насилен край, сбит в няколко минути (край, изискващ доста по дълга експозиция, тъй като освен, че е много емоционален, е и последен), различни актьори се появяват на места, на които физически няма как да стигнали. Едни спасяват други в последния, решаващ момент, като това се случва не един-два пъти, а постоянно.

Като цяло обаче, „Черният рицар: Възраждане“ е триумф. Проблемите му са очебийни, но никой от тях не може да засенчи невероятните качества, които тази продукция притежава. Технически филмът е перфектен, налице е едно силно емоционално ядро, което ни ангажира през целият филм (подхранено от драматизмът, съпътстващ всяка последна част). Нолан навлиза в една по-тъмна част на човешката душа, тласкайки героите си до предела на физическите им и умствени възможности, като паралелно с това срива основите на комксовия филм, превръщайки го в силна драматична история, придружена с невероятни, спиращи дъха екшън сцени.  Нещо нехарактерно за този род продукции. Едно епично, въздействащо приключение, което оставя без дъх, със перфектен край, завършващ един цялостен цикъл, започнат с „Батман в началото“. Трилогията за черният рицар ще остане една от достойните и запомнящи се такива, като „Черният рицар: Възраждане“ само спомага това да е така.

Направете всичко възможно да видите филма в IMAX – усещането е на светлинни години от това в стандартен кино-салон. Освен това, Нолан е снимал и голяма част от него на IMAX – резултатът е: трябва да се види, не може да се опише.

Оценка 8.5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s