„Невероятният Спайдърмен“ (The Amazing Spider-man) 3D – ревю

Сметки, сметки, сметки. Във времето на капитализма всичко се е превърнало в едно голямо сметкаджийство. Много е лошо, когато тази черта от човешката природа (дали заради споменатия капитализъм или не), разпростре своята дълга и черна ръка върху изкуството, но изглежда това е неизбежно в машината наречена студийна система. Което довежда до презареждането на франчайз, който е приключил едва преди пет години. От всичкото нагоре, отново ни се разказва една история за произхода на Спайдърмен , която вече сме гледали (с малко по-различни подробности), а това автоматично води до малко по-скучни първи минути, отколкото ми се искаше. Странното е, че това начало не е  твърде отегчително, имайки в предвид повтаряемостта, ами напротив. „Невероятният Спайдърмен“ е добър, дори много добър нов старт за приключенията на Питър Паркър (Андрю Гарфилд), който старт дава много добри изгледи за евентуални сигурни продължения.

С оглед на написаното до този момент, смятам, че няма смисъл за кратко резюме на случващото се – Питър Паркър е ухапан от паяк – този път не докато снима, а лутайки се в лаборатория за смесица на видовете. Сами разбирате и кой е главният злодей във филма, а именно – д-р Конърс/Гущера (Рис Айфънс), който през цялото време се опитва да прокара своята теория за Свръхчовека, основана на Ницшевата такава – „Не става въпрос за лек, а за еволюция. Хората са е слаби, жалки същества!“. Както всички знаем, героят на Айфънс е с ампутиран крайник, което го насърчава да използва откритието, което е направил по-рано с помощта на Паркър-син върху себе си. Ръката му израства отново, но не е точно човешка такава. 

Идва моментът, който е почти като copy/paste на първата част на Рейми, в който Спайдърмен осъзнава, че е длъжен да се бори срещу безчинстващия Гущер, като кулминацията на първият им сблъсък е не особено впечатляваща сцена на мост, чиято цел е само и единствено да утвърди алтер егото на Паркър пред хората, като добрият. 

Това, което отличава тази част от предишните три е силната връзка, която изграждат помежду си Паркър и Гуен Стейси (винаги очарователната Ема Стоун). В трилогията на Рейми любовната част бе малко насилена, като някакво паралелно занимание на героите – всичко стана прекалено бързо и стоеше изкуствено. В нито един момент не може да се вярва, че младите се обичат. В „Невероятният Спайдърмен“ нещата стоят по коренно различен начин, защото режисьорът Марк Уеб (невероятният 500 Days of Summer) и сценаристите му Джеймс Вандербилт, Алвин Сарджент и Стив Клоувс спират за момент, за да дадат място на двамата да покажат какво могат, влюбвайки се един в друг. Притесненията и тревогите им един за друг от външния свят произтичат отвътре навън, а не обратното. Уеб знае как да изгради истински романс между двама души, както и да почувстваме всяка тяхна емоция. Обръща внимание на дребните детайли – докосванията, погледа, както и че една целувка не води непременно до втора. Стоун и Гарфилд (особено в момент с чичо си Бен) показват защо са едни от най-перспективните млади актьори, работещи в момента. Улавят и пресъздават повече от добре цялата емоционалност, която струи от персонажите им и изграждат нещо помежду си, което има смисъл и логика (колкото е нелогична да е любовта).

Всичко написано в предния абзац важи и с пълна сила за взаимоотношенията между Паркър и леля Мей (Сали Фийлд), след убийството на чичо му Бен (Мартин Шийн). Уеб отново показва майсторство, изграждайки взаимоотношенията между тримата, а не приемайки ги като даденост, която всички знаят или поне са чували. В общи линии, „Невероятният Спайдърмен“ се гради повече между персонажите си, а не върху екшъна. Сцени на такъв има и то не малко, но не са основополагащи за успеха на филма. Става въпрос за това, което е вътре в нас и изцяло за Спайдърмен, което не позволява добро изграждане на злодей, което е и причината да не го споменавам – съшит от клишета, а мотивацията му естествено е мащабна – да превърне всички в гущери, които са следващата стъпка в еволюцията (според него). Въпреки че екшънът не е кът, няма силно запомнящи се моменти, както и някои доста cheesy момент, но всичко се разминава на косъм, за да се превърне в напълно ненужен филм. И още нещо, как така никой не смята за странен фактът, че някой скача с цялото си тяло до височината на баскетболен кош или пък, че с топка за американски футбол изкривява гредата на една от вратите? Е…

Благодарение на въртенето около героите си, а не около визуалните ефекти – това произведение има сърце. То ни заинтригува, въздейства, което ни кара да напуснем киното с усмивка на лице, продиктувана от видимото желание на Уеб и компания да ни докоснат с човешката история, която е в дъното на всичко запомнящо се. Що се касае до очаквания, то „Черният рицар: Възраждане“ е победител, когато става въпрос за приходи – това е „Отмъстителите“, но „Невероятният Спайдърмен“, заради сравнително ниските очаквания, е най-изненадващия от трите филма базирани на супер-герои – има сърце и душа и въпреки очевидните си недостатъци успява да ни докосне. 

Оценка 7.5/10

Уебсайт: theamazingspiderman.com

Advertisements

2 responses to “„Невероятният Спайдърмен“ (The Amazing Spider-man) 3D – ревю

  1. Радостен съм, че си оценил филма достойно. Доста критици го оплюха несправедливо, а тази история за Спайди има право на съществуване. Моята оценка даже е по-висока, заради 3де-то и свежия хумор :)

  2. Аз съм противник на 3Д-то като цяло. Не смятам, че е толкова нужно, колкото Камерън го изкарва, макар да обожавам филмите му. Дали беше нужно това начало? Според мен, но пък се справиха много, много добре. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s