Ladies and gentlemen…Mr Tom Hardy !

Поставяйки Том Харди в категорията „Творци на седмото изкуство“ ясно осъзнах, че ще има хора моментално готови да ме критикуват поради този факт. И мотивите си, те, ще ориентират към онези рамки, които поначало сме свикнали да поставяме около нас. Първата зададена към мен реплика навярно ще е, че този британски актьор едва 35-годишен , няма как да се котира сред титаните в историята на киното, отдали целият си живот, доказвайки се. След това „критиците“ ще се вкопчат към небезизвестното „dark“ минало на Харди, който в ранните си години е имал съответно и не една зависимости, докато не стигнем до твърдението, че благодарение на (иначе феноменалния) режисьор Кристофър Нолан, британецът е добил слава и популярност. Ще спра до тук, тъй като не смятам да превръщам това в статия-защита, не би имало и нужда. По-скоро ще се опитам да представя  Том Харди без светлината на прожекторите, а като едно своеобразно разчупване на канона.

Както се споменава в „This means a war“(2012), забавната шпионска свалка,  в която Харди взема дейно участие, фактът, че си британец, само по себе си е вид недостатък. В случая обаче, това далеч не е така. Първо разчупване на канона- акцентът! В този момент всички дами ще бъдат съгласни с мен, че това е по-скоро негов плюс, отколкото недостатък. Историята познава десетки случаи, в които актьори съзнателно бягат от корените си, за да пробият в Холивуд. Като намесихме нежната половина от човечеството обаче , няма как да не споменем още нещо, набиващо се на очи. С известно пристрастие (признавам си) мога да кажа, че Том Харди далеч не е от онези натрапващи красотата си  сладникави актьори, не е и от „лошите момчета“ на Холивуд, плод на въображението на милиони жени по света. Не се сещам за друг пример, освен него, превърнал своите слабости в толкова естествен и неподправен чар, който дори дразни с магнетизма си. Като започнем от чисто физически недостатъци  и стигнем до отминалата му зависимост към алкохол и наркотици, и всичко това той открито осмива пред медии и журналисти- чистата пародия. След като доказахме, че г-н Харди умело владее висшата форма на хумора ще преминем към най-важното- неговият талант !

Въпреки, че филмите „Inception“ и „Dark Knight rises“ на Кристофър Нолан го изстреляха сред най-търсените и актуални актьори в момента, името на Том Харди ни става познато за първи път със сериала „Band of brothers“ (2001), който добива широка популярност. Макар да има кратка и епизодична роля, неговото присъствие е осезаемо. През същата година се появява следващият му филм. Отново на военна тематика и с малка роля, „Black Hawk Down“ печели две награди Оскар и е под режисурата на Ридли Скот, което си е допълнителен приз.  Заявка за успех е участието на Харди в „Star Trek – Nimesis“, където британецът играе един от първите си злодеи в ролята на Shinzon, създаден като оръжие срещу „Federation by the Romulan empire „. Злодеите на Харди са така многопластови и различни, но във всеки образ въплъщението е толкова поглъщащо, че гледайки актьорската му игра, си сигурен как играе частица от себе си. Не можеш с друго да обясниш магията!

Следващата по-значима роля е в телевизионния мини-сериал „The Virgin Queen“(2006), базиран върху историята на Кралица Елизабет. В ролята на нейната голяма и несподелена любов е Том Харди, чийто герои Robert Dudley се превръща в единствената слабост за обичаната от британците, независима и силна кралица.  Том Харди е един от малкото актьори, чиито превъплащения деиствително смайват със своето разнообразие и интензивност.

В друга епоха ни пренася героят му  от последната екранизация на „Брулени хълмове“ ( 2009) по романа на Емили Бронте. Гледала съм няколко версии на този шедьовър от световната литература, но за първи път образът на Хитклиф е толкова цялостен и силен. За тези, които не са чели романа, героят на Харди най-общо казано полудява от любовта си, но дълбочината на образа е подплатен с изразителните черти и майсторското изпълнение на британеца. Дяволското, което тласка Хитклиф към пропастта е и онова, което пречи на любовта му, което и го убива. Да прокълнеш, защото обичаш или да обичаш, за да прокълнеш? Тази изключителна дилема представя за първи път след самата Бронте, именно героят на Харди.

Ще пропусна умишлено доста филми с негово участие, не защото не са добри, а защото ми се ще да акцентирам върху онези, в които Том Харди твори история на седмото изкуство. Създаден по действителен случай филмът „Bronson“ разказва за един от най-опасните престъпници известни някога и Харди е в главната роля. Този поглед, който те кара да направиш крачка назад и безкрупулността отвеждат Чарли Бронсън през множество затвори, за да получи най-желаното от него – слава. Благодарениe на играта на Харди в крайна сметка, след финалните надписи си задаваш купища въпроси, не осъждаш, а по-скоро разбираш. Още от самото начало пред зрителите на неговия „спектакъл“, Бронсън казва: „Искам да бъда известен!“. Животът му преминава през тъмници, строги килии и психиатрични отделения, като последните са и най-големите порицания за него. Убеден с цялото си същество какъв е и към какво се стреми, героят на Харди намира лудостта  като обида за цялата му философия и прави всичко възможно, за да се махне от там (като например убивайки човек). Физическите катаклизми през които преминава тялото на актьора са само малка част от жертвите за създаването на истински и сложен персонаж. Харди доказва това и със следващите си филми. Като например „Warrior“. Партнирайки си с Nick Nolte, героят на Том Харди (Tommy Conlon)  е сред най-добрите MMA бойци, бивш морски пехотинец и непокорен син. Преплитайки силна семейна драма с професионални бойни сцени, филмът запленява със зашеметяващата игра на целия актьорски състав. Освен дългата физическа подготовка, Харди изгражда сложен психологичен образ, неразгадан до последно от феновете на MMA боевете, както и от нас, зрителите на филма.

След покойния Heath Ledger и неговото знаменито превъплъщение на  Жокера от трилогията за Батман, смея да твърдя, че Том Харди създава, както по-горе споменах, злодей, който някак измества вниманието от добрите, и на който започваме да подражаваме, независимо от злините му. В последната част от историята за Черния рицар, Харди играе ролята на Бейн, който за първи път успява да пречупи защитника на Готъм. Маската, която Бейн носи е както болката, така и силата му.  Гласът и очите му са по-ужасяващи от физическата мощ. Докато Жокера владееше хаоса, то героят на Харди е „мъчител“. Злодей, който в най-голяма степен обича и разчита на болката. Кристофър Нолан и екипът му създават достоен край на трилогията. Заедно със звездния актьорски състав те завършват цикъла за историята на Батман, а чрез образа на Бейн, дават възможност на Харди да разкрие своя потенциал. Показват ни, че и най-големият злодей може да има зрънце добро в себе си, представено чрез любовта на Бейн към Миранда (Marion Cotillard).

През 2013 се очаква да излезе поредният филм на Том Харди “ Mad Max: Fury Road“, където главната роля му е поверена отново.

Опознал слабостите си като човек и преминал през множество превъплъщения, Том Харди е един от най-известните и желани актьори днес. За разлика от повечето му колеги, които се отдават на пороците на върха на славата си, британецът разчупва рамките включително и с това. Неговите роли ни отвеждат през различни времена и епохи, а Харди с магнетизма и таланта си, ни кара да обичаме техните провали и страхове. Колкото и неразбираеми да са те, той съумява да ги направи силни. И ако ние, сме свикнали да се нагаждаме към канона, то определено са ни нужни такива актьори, за да се научим да гледаме с широко отворени очи.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s