„Боецът“ (The Fighter) ДВД – ревю

„Боецът“ е невероятен филм. Гледайки го, човек може да си помисли, че това е поредната спортна драма за човек, който от нищо става нещо и накрая преодолява всички предизвикателства, които му се изпречат на пътя, като осъзнава колко близо е бил до провала. Всички качества са налице – много добра режисура, изключителни актьорски изпълнения, сценарий. На фона на всичко, което ни се поднася в последните години, „Боецът“ е изключение от пошлата формула, по която се правят повечето филми, чиято единствена цел е свързана с алчността, а изкуството остава на заден план.

Впечатляващото в случая, е, че филмът е базиран на действителна история. На финала дори се появяват истинските Дики и Мики, а във филма съответно – Крисчън Бейл и Марк Уолбърг. Режисьорът Дейвид Ръсел се отнася с уважение и внимание към материала, който третира, като лишава произведението си от всякаква мелодрама или възхваляване на главните герои. Решението е да се прибегне до строг стил, граничещ с документализъм, така че емоцията да не изниква от Ръсел или пък да сме насочвани към нея, а от актьорските изпълнения, които са на много високо ниво (Бейл печели Оскар за ролята на наркоманизирания брат Дики – бивша боксова легенда). 

Мики, който тепърва си пробива пътя до върха, е трениран от брат си, като цялото семейство взема активно участие в уреждането на мачовете му, както и на самите тренировки. Проблемът е, че Дики обръща по-голямо внимание на дрогата, отколкото на поддържането на спортната форма на брат си. Чашата прелива, когато Мики (по-малкия) отказва оферта да тренира една година в Лас Вегас (заради семейството си), като за това ще му се плаща. Когата родата се дъни, големият брат решава, че е редно да се реваншира, опитва се да събере парите, които Мики е щял да получи, но гонейки целта си, нещата се объркват и попада в затвора. От този момент нататък последния решава да преосмисли отношенията със семейството си и с помощта на Шарлийн (Ейми Адамс) взема нещата в свои ръце, намира си мениджър, скъсва с роднините и започва сериозни тренировки към върха.

Забележително е, че Ръсел не жали нито един от главните си герои. Във всеки един от тях се опитва да намери точния баланс между добро и лошо, знаейки, че последното се крие във човешката душа. Мики е обикновен и объркан човек, който просто иска да следва мечтата си, пътят до която, е осеян с морални и житейски дилеми – семейството или спортът. Уолбърг придава неповторима плътност на персонажа си, като това е един от добрите му филми. Произведението обаче не се концентрира само върху Мики и бокса, но се фокусира и върху взаимоотношенията в семейството – много важни за всички в него. Заглавието е метафора, която се разпростира върху всеки един от персонажите – всички се борят за нещо или с нещо, както е и в истинския живот. Героят на Уолбърг в даден момент изглежда сякаш е насред глутница вълци, всеки копнеещ за своя дял от него. И никой не го прави от злоба или завист. Мислейки  му доброто, му създават само и единствено проблеми.

Ще е несправедливо да не споменем и невероятната заслуга за качеството на филма и на останалите хора от актьорският състав – Мелиса Лео и Джеймс Макгий (съответно майката и бащата на Мики и Дики), Ейми Адамс (Шарлийн), че дори и всички момичета изпълняващи ролите на сестрите на двамата братя. Най-силно впечатление от всички прави невероятния и безгрешен Крисчън Бейл, който за тази роля отново е претърпял метаморфоза във физическо отношение (за радост (може би) не такава, каквато в „Механикът“). Последният е толкова добър, а превъплъщението му е толкова истинско, че човек би си помислил, че в действителност е вземал наркотици по време на снимките. Действията и движенията му са в същото време много близки до тези на действителния Дики, който се появява заедно с брат си накрая на филма.  

Очаквах друго от „Боецът“, а получих нещо различно и повече от това, което мислех, че ще видя. Преди да ме срази с почти документалния си стил, очаквах филм от типа на „Роки“, не че и това щеше да е лошо. На повърхността изглежда, че произведението е семпло и еднопосочно. Гледайки, човек обаче осъзнава, че не всичко е каквото изглежда и е много лесно да намерим в героите собственото си аз – с грешките, провалите, разочарованията и всичко друго, съпътстващо живота – в това се крие силата на всеки добър филм – идентификация. Студенината е просто привидна (с цел документализъм), защото този филм е изпълнен с чувственост, топлина и изключителен професионализъм. 

Оценка: 8.5/10

„Боецът“ в Metacritic и IMDb.

Официален сайт: http://www.thefightermovie.com/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s