„Братя“ (Brothers) ДВД – ревю

„Братя“ не е нито романтична драма , нито просто драма. По-скоро това е антивоенна такава, показваща последствията и ужасите от изпращането на млади момчета на фронта, които не само не се връщат изцяло, когато се приберат у дома, но развиват и някакъв вид пристрастеност към военни действия. Случвайки се това, е нормално и напълно естествено да не страдат само въпросните военни, но и цялото им семейство и хората, които ги обичат. На пръв поглед „Братя“ остава впечатлението, че разглежда любовният триъгълник между Сам Кейхил (Тоби Магуайър), жена му Грейс (Натали Портман) и Томи (Джейк Джиленхол), но това съвсем не е така и филмът навлиза в по-дълбоки води, изследвайки последствията за всички свързани с една внезапна смърт на близък човек.

Филмът започва с освобождаването на големия брат Томи от затвора. Излежавал три години за обир на банка, той е пълната противоположност на Сам, бидейки трън в очите на баща си. Първият е несериозен, пие и символизира всичко, което Сам не е – сдържан, човек със семейство, пример за подражание. Всичките конфликти, които се прокрадват между Томи и баща му Ханк (Сам Шепърд), не могат да попречат на много силната връзка, която двамата братя имат помежду си. На една вечеря, режисьорът Джим Шеридан успява да покаже взаимоотношения между персонажите си, като понякога това става с един семпъл кадър на размяна на погледи. 

След въпросната вечер Сам е мобилизиран за Афганистан. Бидейки там, хеликоптерът му е свален по време на мисия. Той е пленен от талибаните (вероятно) и е затворен с още един американски войник в продължение на месеци. Грейс получава ужасяващото посещение, осведомяващо я за смъртта на съпруга й. Обявената смърт на Сам повлиява на всички в семейството и това един от тези много хубави моменти, които ни показват душевното и физическо състояние всички персонажи, като това става с липсата на какъвто и да било мелодраматизъм. Джим Шеридан се отнася студено към героите си, показвайки вината и грешките на всеки от тях, които те резюмират, както за себе си, така и пред близките, след въпросната смърт на техния роднина. Няма значение кой е виновен и кой не, всеки изпитва вина.

Филмът проследява паралелно историята на Сам и семейството му – той в Афганистан, а те на другия край на света. В началото на пленничеството му, всички бавно, но сигурно потъват в собствената си мъка, опитвайки се (поне в началото) безуспешно да преодолеят липсата му. Животът на всички се превръща в истинско мъчение – за Сам и физическо такова. Докато той е изтезаван в продължение на месеци, Грейс и Томи сплотяват връзката (приятелска) помежду си. Последният се взема в ръце, наема се да помогне на Грейс да преодолее тежката загуба, като по този начин се издига и в очите на вечно критикуващия го баща, който си има своите проблеми и причини да го прави. 

Критиката на Шеридан е ясна – на хората им е необходима голяма загуба, за да преосмислят себе си. Поставяйки в центъра на всичко едно средностатистическо семейство, той привежда този пример като показателен и за цялото общество. След смъртта на Сам баща му заобиква брат му, той от своя страна се поправя и влиза в правия път, ставайки любимец на двете дъщери на Грейс Изабел и Маги (съответно Бейли Мадисън и Тейлър Геър – изключителни в ролите си). Смъртта кара всички да станат по-добри. Парадоксaлното е, че когато по-малкия брат се завръща жив и здрав, това сякаш повлиява отрицателно на всички – не защото не обичат Сам, а защото установеният баланс се разрушава – лекият романс между Томи и Грейс изчезва, децата не са свикнали с баща си и предпочитат чичо си, както и че Сам не просто е несигурен, но и не се чувства у дома си. Всичко това не произлиза от фактът, че любовта се е намесила внезапно между трите главни действащи лица. Проблемите идват от действието на опустошителната сила наречена война, която независимо къде протича, пуска корените си по целия свят. Освен това, Сам не се е завърнал изцяло – той се прибира с мрачна тайна, която замъглява цялостната му преценка, карайки да го мисли и действа ирационално. „Само мъртвите виждат края на войната. Дали аз ще мога да живея отново?“, мисли си той.

Посланието на филма е повече от ясно – войната разрушава семейства. Какво тогава остава за едно толкова несигурно общество, каквото е днешното? Шеридан не показва това ясно – във произведението му няма и следа от антивоенни речи, паради и прочие. Всичко се крие и разкрива от персонажите в блестящи изпълнения от Портман, Магуайър и Джиленхол. Режисьорът не ни казва какво да мислим, а оставя героите си да се развият в техния си свят. Въз основа на това, ние трябва да си направим изводите за това кое е правилно и кое не.

С изключение на това, че конструкцията и сценарият са малко хаотични на моменти и не знаят в коя посока да поемат, „Братя“ е превъзходен филм, който притежава значителни качества – невероятни актьорски изпълнения, режисура и ритъм. Трейлърите могат само да ни заблудят, че това ще е поредният филм за невъзможна любов. Освен нея, в корените на произведението се крият по-дълбоки мисли и размишления, целящи да провокират и да ни накарат да се замислим кое в крайна сметка е истинско важното – това, което ни прави разумни същества с всичките ни грешки и успехи, падения и възходи.

Оценка: 8/10

 

„Братя“ в Metacritic и IMDb.

Официален сайт: http://www.brothersfilm.com/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s