„Астробой“ (Astro boy) ДВД – ревю

Отредено е в ерата на Pixar и Dreamworks, анимираните филми на други компании да потънат в забвение и бърза забрава. Независимо дали са качествени или не, компютърно генерираните произведения на седмото изкуство са в изоставаща позиция от самото си начало. Такъв е и случаят с режисираният от Дейвид Бауърс „Астробой“ (базиран на японска манга) – освен, че гореспоменатите две компании не са замесени в създаването му, самият филм страда от липса на качества – оскъден във всяко едно отношение.

Като започнем от ниво идея, та стигнем до качеството на анимацията, „Астробой“ е, ако не провал, то голямо разочарование. Самата история има много потенциал – част от действието се развива на земята, а друга – в Метро Сити. Последният е град издигнат (незнайно как) във въздуха, в който хората са изобретили роботи, които да вършат всичко вместо тях. Когато някой робот е остарял или ненужен, бива изхвърлен на, както наричат земята, Повърхността. Бащата на роботиката в Метро Сити е д-р Тенма. Синът му, Тоби, е интересуващо се от физика хлапе, което изявява много силно желание да присъства на демонстрация на робот-пацифист. Последният ще бъде „съживен“ от мистериозна, но чиста енергия (по-мощна от ядрената) такава, която е извлечена от падаща звезда. Естествено, има и отрицателна, която е много опасна. Появява се президентът-злодей Стоун (Донълд Съдърланд), който смята, че може да бъде преизбран, ако действа „брутално“. Пренебрегва думите на д-р Тенма (Никълъс Кейдж) и д-р Елефън (Бил Най) и зарежда робота с червената (опасна) енергия. Нещата излизат извън контрол, а Тоби загива, като е разбит на молекули или нещо подобно, но интересното е, че шапката му остава непокътната, а в нея д-р Тенма намира косъм, с който решава да имплантира спомените на загиналия си син в негово копие робот.

Четейки това, човек не може да не се сети за няколко филма, събрани в едно. Малко по-различен, но паралелът с Пиникио и Джепето е очевиден. Създателите му обаче не спират до тук. Произведението е нещо като комбинация от споменатия Пиникио, „Изкуствен интелект“, „Зов за завръщане“, „Франкенщайн“ и „Уол*И“, но не притежавайки силата на нито един от въпросните. Малко от тук, малко от там и имаме завършен продукт. Както споменах в началото, в ерата на двете големи компании за производство на анимирани филми, хората, борещи за място под слънцето трябва да се постараят доста повече и поне да се опитат да бъдат оригинални.

Другият проблем на „Астробой“ е в анимацията. Скучна, тя е поредното доказателство за неспособността на създателите му да заинтригуват вниманието ни. В Dreamworks и в по-голяма степен в Pixar, се създава магия. И това е така още от първия им филм, което идва да покаже, че с желание и усърдна работа, резултатите са налице – невероятно красиви пейзажи, интересно изглеждащи и интригуващи персонажи и т.н, и т.н.

Друг съществен пропуск е липсата на силен злодей – ако не, що се отнася до физически качества, то поне до умствени такива. Персонажите са абсолютно праволинейни. Само си спомнете „Уол*И“ – друг филм за роботи, в който въпросните са главни действащи лица и са по-трогателни, интересни и забавни от много от човешките герои. „Астробой“ страда и от липса на качествен хумор, да не кажа, че почти отсъстваше такъв. Освен това, липсва каквато и да била експозиция и задълбаване в чувствата, емоциите и търсенията на Тоби и д-р Тенма – в някаква степен това се случва, но е крайно повърхностно и незадоволително -, след което героите моментално се хвърлят в действието и всичко просто се случва, без да е било мотивирано по какъвто и да било начин.

Въпреки че „Астробой“ е анимация предназначена за деца, е редно да си спомним за всички творения на Pixar, а преди това и Disney, за да разберем, че филмите на последните две са страшни, забавни, интелигентни и най-важното – въздействащи и поучителни, които не подценяват детското съзнание и въображение и го засипват с красота, великолепни истории, но и много, много важни житейски уроци, от които малчуганите, с помощта на родителите си,могат да си извадят нужните изводи. Има какво да се обсъжда след края им, като същевременно гладът за отлитане във фантастичното продължава да гони малките киномани. Единствената цел на „Астробой“ е да забавлява и приет като това и само това, филмът си върши работата. Би откъснал децата за деветдесет минути от реалността и толкоз. След като го изгледат, е добре да им пуснем „В небето“ например.

Оценка: 6/10

 

„Астробой“ в Metacritic и IMDb.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s