„неЧестна игра“ (Fair Game) ДВД – ревю

Някой беше казал следното: „Ако харесвате политиката и наденицата, то не ви трябва да знаете как се правят“. Едва ли има наивни хора, които да вярват, че в наши дни (а и откакто свят светува) политиката е чиста, неподправена и служи в полза на доброто на народа. „неЧестна игра“ описва един пример от съвременната американска история за безскрупулните действия на лица от най-висшите етажи на властта. Дъг Лаймън безнаказано режисира събитията, без да се посвени да използва истински имена, когато това се изисква. В резултат на това, получваме силен политически трилър, който всеки трябва да гледа и който спокойно може да бъде отнесен и към родната ни действителност.

Агентката на ЦРУ Валъри Плейм, една от най-опитните и съвестни служителки в управлението, оперира заедно със своите екипи в цял свят. Когато агенцията започва разследване за възможността Ирак да сглоби ядрено оръжие, съпругът й Джо Уилсън (Шон Пен), е помолен да провери дали Саддам Хюсеин е закупил 500 тона уранова руда от Нигер, което представлява 40% от годишната продукция на страната. Като бивш посланик в Африка, Уилсън се заема със задачата и установява, че сделката  е невъзможна, поради ред причини, описани във филма. В Америка ЦРУ установяват, че алуминиевите тръби неоходими за построяването на ядрено оръжие също не съответстват на нужните стандарти. И точно когато всичко сочи към това, че няма как Ирак да построи ядрено оръжие, Буш-младши обявява война срещу Хюсеин, за да го спре да си направи атомна бомба.

Уилсън („твърдоглаво копеле“), решава, че не може да остави администрацията на Буш да фалшифицира информация и написва статията „Какво не намерих в Африка“. Хората от Белия дом отвръщат на удара, нарушават закона, разсекретявайки самоличността на таен агент и обявявайки името на жена му във вестника като служител на ЦРУ.

В една нормална сутрин, животът на Уилсън и Плейм се срива. Тя е остранена от работа, той започва да губи клиентите си. Но Лаймън не се фокусира върху последствията на двамата в професиалният им живот (макар Плейм да губи толкова много), а обръща значително по-голямо внимание на унищожителната сила, която създалата се ситуация има върху брака им. Той много умело комбинира документални кадри със такива заснети от самия него, постигайки високо ниво на реализъм, като в същото време лишава произведението си от баналност и сълзливост. Както споменах в началото, Лаймън не се свени да използва и назовава нещата с истинските им имена, критивукайки явно системата, готова да смаже едно семейство в името на користни цели.

Цялата шумотевица около случая кара Плейм да се съмнява в брака си, стигайки до там, че да се изнесе. Разбираемо, имайки предвид факта, че многократно сменя домашния телефон, получава смъртни заплахи и прочие, което неминуемо се отразява върху взаимоотношенията й с Уилсън, който е готов на всяка цена да се бори, за да излезе истината наяве.

Пен и Уотс са изключителни в ролите си, но това е малко изненадващо. Тя придава на героинята си сила и така нужната й двойнственост, за да е успешна в това, което прави. В същото време е крехка и уязвима, когато светът се срива под краката й. От своя страна, той показва твърдоглавие, упоритост, достигащи до самозабравяне и егоизъм, но всеки проявяващ просветление кое е истински ценно и важно. Добро решение на Лаймън е да не изпада в сладникавост, когато става въпрос за любовта между двамата съпрузи – в тази сурова и безпощадна ситуация няма място за такава. В подобен момент сантиментализмът е излишен и режисьорът осъзнава това.

Филмът също така не е обективен и няма да се хареса на подръжници на Буш-младши и на политиката му. Той заема ясна позиция по конкретния случай – политиците са лошите, Плейм и Уилсън – добрите. И как може да е иначе, при положение, че според филма първите са започнали война срещу невинна страна, изопачавайки факт след факт. Освен това, „неЧестна игра“ е и безпощаден, като на моменти го намирам за студен, както и трябва да бъде. Цветовете са убити, сивата атмосфера на отчаяние и страх е ясно подчертана, небето е постоянно облачно и безлично, допринасяйаки за жестокостта на моментната ситуация. Всичко това е съзнателно решение използвано от Лаймън, за да притисне героите в самотата им и обърканото им до неузнаваемост ежедневие, придружено със силно отчаяние. Всички им обръщат гръб в тази ситуация, като режисьорът отделя време на тези моменти, карайки ни да им съчувстваме и идентифицираме с тях, усещайки,  че двамата са сами в тази битка. Кой от нас не е изпадал в такова положение поне веднъж в живота си?

„неЧестна игра“ е силен и страховит филм. Показва истинската страна на американската (а и не само) политика, помитайки всичко по пътя си, когато става въпрос за безскрупулните й действия и интереси. Балансът между документализъм (базиран е на книги на Плейм и Уилсън) и фикция е поразителен. Създава се усещането, че гледаме репортаж, към който се привързваме и трудно можем да отделим поглед. Камерата на Лаймън навлиза и в драмата, съпътстваща създалата се криза, показвайки колко крехък може да е един брак, чиито проблеми започват преди разсекретяването на самоличността на Плейм и излагането й на показ. В дъното на филма стои историята на едно семейство, намиращо се в епицентъра на буря. Оцеляването им, както и това на истината, e под сериозна въпросителна.

Оценка: 8/10

„неЧестна игра“ в IMDb и Metacritic.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s