„Наследството на Борн“ (The Bourne Legacy) – ревю

Ако беше първи филм от подготвяна трилогия, „Наследството на Борн“ щеше да е перфектното начало. Имайки предвид факта обаче, че преди него имаме поредица от три страхотни филма, в които научаваме почти всичко за тайните оръжия на ЦРУ, с край на франчайза свободен за всякакви интерпретации, последната (засега) четвърта част попада в графата ненужни и необмислени. На всички ни е ясно, че името на Борн се използва в заглавието, за да привлече по-голяма аудитория, но лично аз не разбрах какво е наследството на споменатия. Въпреки безспорните си качества, „Наследството на Борн“ е филм, без който спокойно целият франчайзът можеше да мине.

Историята на Арън Крос (Джеръми Ренър) е ясна на всички. Той е човек, който се посвещава на програма за създаване на перфектното оръжие от плът и кръв. Разликата тук (в сравнение с предишните филми), е, че ни е показано как въпросния (и други преди него) се превъплъщава в машина за убиване, преминавайки през екстремни изпитания в Аляска, воювайки с вълци, като трябва да стигне до отдалечена в нищото хижа, където да получи нови указания. Нещо някъде се обърква, което е и причина ЦРУ да са принудени да спрат „Аутком“ (алтернатива на „Тредстоун“), заличавайки всички научни изследвания и агенти, след което просто да започнат от нулата. Освен Крос и „колегите“ му, това включва и д-р Марта Шиъринг (Рейчъл Уайз), която се спасява като по чудо, с помощта на споменатия.

Началото на филма ми се стори малко хаотично – прескачайки от място на място, получаваме експозиция на всички действащи лица, научвайки движещата сила зад действията им. Макар да разбирам, че това бе нужно, за да се установят новите герои, спокойно можеше да останем на едното място, след това на другото и прочие. По първия начин ни се предлагат много персонажи, с различни интереси, така че в един момент се губи връзката кой-какво-защо. След първоначалното объркване, Тони Гилрой решава да намали темпото, за да осмислим предложената ни информация. Трябва да отбележа, че филмът наподобява нов прочит на „Самоличността на Борн“, за да ни се обясни защо всъщност тези специални агенти са толкова безсмъртни. Това е добър ход от страна на хората зад сценария, тъй като в предишната трилогия стана ясно, че ги вербуват и измъчват, като впоследствие ги пречупват. Това и изпитанията обаче не са единствената причина. 

В предишните три части свикнахме на спиращи дъха екшън сцени, вдигащи нивото на адреналина ни до неузнаваемост. Това особено много важи за „Ултиматумът на Борн“. Въпреки че отново имаме мотор, на който Крос и Шиъринг обръщат надолу с главата Филипините, доста естествено изглеждащи ръкопашни схватки и прочие, екшънът дори не се доближава до този в трилогията с Мат Деймън. Да, Тони Гилрой и брат му Дан (двамата са сценаристи на филма) установяват една много хубава и топла връзка между героите на Ренър и Уайз, ангажират ни с техните приключения, но не и с моментите, когато двамата са в смъртна опасност. Няма живот във въпросните сцени, за разлика от тези, в които се изисква тишина, спокойствие, диалог и някаква актьорска игра. В тези тихи и спокойно моменти, Ренър и Уайз са доста убедителни, а Гилрой режисира с вещина и зрялост, каквато показа и във впечатляващия „Майкъл Клейтън“ (номиниран за Оскар за най-добър филм).

Трябва обаче да се има в предвид, че „Наследството на Борн“ не е само екшън – напротив. Бях изненадан, когато филмът си течеше, а действието се движеше от действията на героите, а не от обичайните престрелки. Сцена, в която пребития Ренър говори пред камера, е стряскаща и ни кара, поне мен, да се замислим за нечовешките опити, които се правят с хора от ЦРУ (и не само) още от студената война, вероятно и до наши дни. Търсейки истината, Крос е преследван от десетки хора зад компютри, които следят и-мейли, телефонни разговори, улични камери – абсолютно всичко. Те са ръководени от Ерик Байер (Едуарт Нортън) – човек, който е готов на всичко, за да постигне целите си и да потули цялото недоразумение.

„Наследството на Борн“ не е лош филм – има своите моменти, идеи и теории, но специалното аз намерих в сцените на установяване на персонажите. Началните сцени в Аляска са впечатляващи. След което историята поема обичайната траектория – на човек търсещ истината, който докато го прави избива маса народ, само за да стигне до задънена улица. Да, филмът е с абсолютно отворен край, предполагащ продължения. Имайки предвид физическите и умствени способности на Крос обаче, ми се искаше той да остане в живописната и дива Аляска, която почти беше опитомил, а действието на филма да се развива там. Защото след това, получаваме комбинация от Борн и Бонд, която е по-малко атрактивна и завладяваща. Актьорските изпълнения издигат филма едно ниво над посредствеността, но в трилогията с Деймън получихме от всичко хубаво по много. 

Гледах филма с стандартен кино-салон, но определено ще му хвърля едно око и в IMAX. Главно заради началните сцени в Аляска, които убеден съм, ще бъдат повече от впечатляващи.

Оценка: 6.5/10

 

„Наследството на Борн“ в Metacritic и IMDb.

Официален сайт: http://www.thebournelegacy.com/#/home

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s