„Някъде“ (Somewhere) ДВД – ревю

„Някъде“ започва със статичен кадър, в който Ферари прави безцелни обиколки в дива пустош. След няколко такива, от колата слиза Джони Марко (Стивън Дорф), гледайки в нищото. Това първо впечатление от филма остава до самия му край. Редуват се дълги, статични кадри, целящи да ни вкарат в ситуацията и чувствата на Марко – самотен актьор в Холивуд, водещ бляскав живот, изпълнен с алкохол, бързи коли, жени. Не всичко обаче е такова, каквото изглежда.

Зад привидните удоволствия и наслади, съпътстващи всяка негова крачка, „съществуването“ на Марко е точната дума, която описва моментното му състояние. Въпреки предстоящата премиера на последния му филм и неспирните забавления, той е изпаднал в дупка, пропаст, наречена скука. Режисьорското решение на София Копола – да ни въвлече в неговия свят, използвайки прости, семпли изразни средства, правейки ни част от монотонността и еднообразието в живота на главния герой, е изключително успешен. Първите няколко минути изглеждат странни на фона на бързия и насечен в наши дни монтаж, но бързо свикваме с това, потапяйки се в емоционалното състояние на Марко.

Когато дъщеря му Клео се появява в живота му, прекарвайки повече време с него от обикновено, Марко бавно започва да разбира, че всъщност изплува от сивотата на ежедневието, прикрито от бласък. Вместо да наблюдава две танцуващи стриптийзьорки, докато заспи, той предпочита да похапва сладолед с Клео, гледайки телевизия. Преосмислянето на живота му и осъзнаването на истински важното, от страна на Марко, не ни е натресено с лековат диалог. Неговите чувства и тези на Клео не са изказани, а показани. Или поне това е била целта, тъй като Дорф не е особено убедителен в ролята си. Въпреки това действията означават повече от думите. Чрез този похват, Копола майсторски избягва клишетата, придавайки по-изискано звучене на една банална история.

Въпреки че Дорф не е много убедителен, човекът, който спасява филма откъм актьорска игра е невероятно чаровната, харизматична и талантлива Ел Фанинг. Тя придава на героинята си дълбочина и релефност, карайки ни да искаме още и още от персонажът й. Изграждането на един образ в киното, а и не само, е резултат от съвместната работа на режисьора и актьора. Освен талант, вторият трябва да притежава и голям умствен потенциал, за да успее да обогати и насити образа си с оттенък на непринуденост, прикривайки фалша, а по този начин и избягвайки от посредствеността. Фанинг доказва, че притежава всичко изброено по-горе. Показа го в „Супер 8“ и в кратката си поява в „Странният случай с Бенджамин Бътън“. Показва го и тук.

Написан и режисиран от София Копола, филмът, чрез изразните си средства, показва една до безкрайност експлоатирана история по по-интересен и интригуващ начин. Въпреки бавният си ритъм и лишените от разнообразие кадри, доставящи леко отегчение на моменти, налице е пленителен филм, чиято звезда е изместена от друга такава. Фанинг превзема екрана от момента, в който се появява, като освен всичките си качества, младата актриса дава още един повод, заради който да гледаме „Някъде“.

Оценка: 7.5/10

 

„Някъде“ в IMDb и Metacritic.

Официален сайт: http://focusfeatures.com/somewhere

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s