„Горящата равнина“ (The Burning Plain) ДВД – ревю

„Горящата равнина“ е дебютният режисьорски проект на Гилермо Ариага – дългогодишният сценарист на Алехандро Гонзалес Иняриту, с когото двамата създават прекрасните и разтърсващи „21 грама“ и „Вавилон“. Определено първият е взел нещо от режисьорското майсторство и нюх на от втория, но това не му помага да създаде силен и въздействащ филм. „Горящата равнина“, въпреки положителните си страни, е бавен, муден, хаотичен и не особено интересен, имайки предвид заплетената история, която разказва.

Обикновено след въведението на всяка ревю, синтезирам историята на филма в един или два абзаца, опитвайки се да не издавам нищо от сюжета. В този случай, не бих искал да описвам каквото и да било. Не защото няма какво, а защото филмът не следва хронологически събитията. Поради тази причина, не искам да навлизам в подробности, тъй като идеята на този объркан наратив и разрушена структура, е да отгатвате и предполагате кой-какво. Непрекъснато прескачаме от време във време – от настоящето към миналото и бъдещето.

Тази разбита структура не работи. Причината е, че докато се опитваме да вникнем в сложното емоционално състояние на персонажите, едновременно с това се мъчим да установим и не спираме да предполагаме накъде ще тръгне историята и да отгатваме кой за какво се бори. Мисля си, че един нормален наратив – спокойното, хронологично проследяване на събитията, би бил доста по-удачния вариант. Психическото равновесиe на героите е нарушено дотолкова, че потапянето в техните емоции трябва да е водещо, а не начина на разказване и показване на тези емоции, използвайки камерата и сценария. Има достатъчно драматургичен материал, заложен предварително, така че просто да проследим неговото развитие. На моменти всичко приличаше на организиран хаос.

„Горящата равнина“ е филм, който си струва да се гледа най-вече заради актьорските изпълнения. По-точно заради две такива. Макар и Ким Бейсинджър да не е на ниво, което е грешка на Ариага, то Чарлийз Терон и Дженифър Лоурънс са изключително добри, като последната доминира целия филм с прекрасното си изпълнение, изпълнено с неподправен чар, харизма, а на моменти и неразумност. Тя успява да провокира най-сериозните въпроси и мисли, които остават в нас след гледането на филма, колкото и малко да са те. Въпреки положителният аспект, в лицето на Терон и Лоурънс, то целият останал актьорски състав е неизползван както трябва, изпълнен с неубедителност, заради не толкова добрия сценарий. 

„Горящата равнина“ не е лош, но не е и добър филм. Това е произведение, в което едни ще намерят нещо, заради което да го харесат, а други може и да го спрат след първите минути. В моето съзнание със сигурност няма да остави много добро впечатление или отпечатък, за да ме връщат към тази история и да ми се иска да го гледам пак. Интересно е да се види заради дебюта на Ариага на режисьорска стол и толкоз. Това, което въпросния прави е доста под нивото му на изключително талантлив човек. 

Оценка: 5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s