„Дред“ (Dredd) 3D

Физиономията на Дред през целия филм. Буквално

Физиономията на Дред през целия филм. Буквално.

Има филми, които са толкова непретенциозни, че докато ги гледаме се чудим как и по какъв начин някой е успял да накара продуценти или студия да налеят пари в толкова посредствен продукт. От друга страна, има и такива като „Дред“, които уважават (малко или много) зрителите си, опитвайки се просто да забавляват привлечената аудитория. Да откъснат от реалността малкото хора, които ще посетят въпросния филм, поднасяйки с лековата неангажираност солиден екшън, с приятни за гледане персонажи и интересен злодей. Няма скрит смисъл, нито е бил направен опит за такъв, който да остане недоразвит. 

Филмът започва с въвеждаща в ситуацията сцена, служеща като камертон за това, което предстои. Виждаме главния герой в действие, който малко преди това ни е обяснил с три изречения моментната ситуация на американска земя, а именно: 800 млн. души живеят в руините на стария град, след като САЩ се е превърнала в радиационна дупка. Въпросният се нарича Мега Сити Едно – ограден от огромна стена, зад която не трябва да стъпва живо същество. Научаваме, че всичко в Мега Сити Едно се строи с идеята да бъде „мега“ – включително магистралите и небостъргачите. В един такъв гигантски жилищен комплекс – Пийч Трийс – в мизерия и бедност живеят 75 000 души. 

След въвеждащата екшън сцена, в която разбираме в каква посока ще върви филмът, ни се казва, че съдиите, които наблюдават за спазването на закона, са в ролята на съдебен заседател, съдия и екзекутор (последното, ако се наложи). След като в централата идва сигнал за тройно убийство в Пийч Трийс, Дред (Карл Ърбън), който е повече от легендарен в работата си, е принуден да вземе новобранец, който да тества дали става за тази професия, разследвайки въпросните престъпления. От решенията и преценките на обучаващата се Касандра Андерсън (Оливия Търлби), зависи дали последната ще стане съдия. Оказва се, че зад убийството седи Ма-Ма (Лена Хидий), която контролира разпространението на нов наркотик – Slow-Mo, който, както се досещате, кара вземащите го да чувстват, че времето тече с 1% от нормалната си скорост. 

Оттук до края филмът си поема в обичайната посока – много екшън, клиширани реплики, много (дори на моменти преигран) bad-ass моменти от Дред. Мисията на съдиите е да намерят и екзекутират последната Ма-ма. От своя страна, последната издава смъртна присъда на двамата съдии, обявявайки за мъртвец всеки, който се опита да им помогне. Затваря мега-небостъргача (който и без това контролира) и нека „интересното“ започне. Въпреки че „Дред“ лесно можеше да попадне в категорията на задължителните за пропускане филми, той не е такъв. Не е и претендент за Оскар, но пък е приятно забавление. Да, експлозиите, престрелките и прочие са непрестанни, но филмът печели от две неща – що-годе интересни герои и непретенциозността, с която е направен. 

Карл Ърбън придава на героя си много по-голяма автентичност, отколкото това направи Слай в доста слабата първа версия през 1995 г. Атмосферата и начина на живот на съдиите не предполага усмивки и захаросани реплики – тяхната единствена задача е да следят за опазването на реда и те го правят. От друга страна, имаме младата и красива Андерсън (страхотната и очарователна Търлби), чиято цел е да балансира грозотата, изпълнила всяко кътче на Мега Сити Едно (освен другата и длъжност). Бях изненадан от това, че героинята й е малко по-специална от обикновеното. Това, което филмът не прави, е да се опитва да даде отговори на каквото и да било, извън затворения Пийч Трийс. Което е добре, защото лесно можеше да се получи сантиментална каша, вместо здрав, напомпан с убийствени визуални сцени екшън.

Пийт Травис и Алекс Гарланд, съответно режисьорът и сценаристът на филма, са намерили начин и причина да получим тези изключителни за гледане slow-mo моменти, а именно наркотикът, който променя възприятието за време. Те са използвани на точното място, без да се прекалява, като служат на филма, вместо да са сложени само и единствено за наслада за окото. Въпросните допълват липсата на какъвто и да било психологизъм и интересно развитие на героите и историята. Добрите са добри, лошите са лоши и толкоз – това е както най-слабото звено на филма, така и служи в негова полза и за целта, която е била поставена преди началото на снимките. 

„Дред“ не посредствен, но не е и филм, който заслужава повторно гледане. Да, има няколко изключителни визуални момента, които обаче могат да бъдат намерени в интернет, тъй като бяха част от рекламната кампания на филма. Персонажите не са развити, но са интересни. До някаква степен. Ърбън и Хийди са изпълнили и без това лесната си задача с голяма доза професионализъм, но първият, в опитът си да бъде сериозен и непоклатим като скала, откровено преиграва, предизвиквайки лек смях, когато трябваше да бъде сериозен. За сметка на това, Ма-ма е брутален злодей, като Хийди взима малко от героинята си в „Игра на тронове“ и малко от тази в „300“, за да постигне едно солидно представяне. Търлби е приятната изненада, изпълвайки персонажът си с неувереността и несигурността на новобранец в първия работен ден, но и готов на всичко, за да получи работата. 

Резултатът: Травис и Гарланд поднасят уваженията си към комикса, с който хората през 1995 г. се изгавриха (или поне така се тръби в нета). „Дред“ е филм, който няма да бъде помнен дълго, но пък успява да постигне с лекота целта си – да забавлява. Ако не да промени нещо в нас, то поне да промени една скучна вечер. 

Оценка: 6.5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s