Бандерас и Нийсън заслужават нещо много по-качествено.
Означава ли написаното по-горе, че филмът е толкова слаб, че се забравя в момента, в който видиш финалните надписи? В случая – да. Имайки предвид актьорския състав и историята, която се разказва, лично аз очаквах нещо много по-качествено, заплетено и интересно. След като съпругата му изчезва, Питър (Лиам Нийсън) разбира, че всъщност тя си има любовник. Излъганият съпруг се наема да го намери, за да му потърси сметка. След като го прави, двамата обемянт няколко разговора и филмът води към едно голямо нищо. Разкриват се по-големи неща от изневярата, но те са само за нас. Героите (или поне някои от тях) знаят за въпросните. Ситуацията с жената на Питър трябваше да ни бъде разкрита в самото начало, а не на края.Освен това нито един от персонажите не изглежда изненадан, стреснат или шокиран в такава степен, в каквато би трябвало, имайки предвид цялата ситуация.
В един момент се появява дъщерята на Питър и съпругата му Лиза (Лора Лийни), чиито отношения с баща й са повече от странни и за които не получаваме абсолютно никакво обяснение или подсказка защо това е така. Те са такива, каквито са, за да служат на историята, показвайки явна немарливост от авторите на сценария. Реакциите на героите са първични, изстискани, необосновани. Актьори като Бандерас, Нийсън и Лини са затворени в нещо, което е много, много под нивото им и са толкова зле използвани, че човек се чуди защо са се съгласили да участват на първо време.
Режисьорът Ричърд Айър („Iris“, „Stage Beauty“), който е и сценарист, не успява ни помогне да избягаме от постедствеността на произведението му – режисурата е повече от скучна, безинтересна и еднообразна. Макар и да има един или два задоволителни момента, те са крайно недостатъчни, за да измъкнат филма от дълбоката дупка, в която е изпаднал. „Рогонеосецът“ е много разочароващо във всяко отношение произведение, чиято цел е просто да съществува – помнено само от тези, които са участвали в него.
Оценка: 4/10
Montage Reel 