„Looper: Убийци във времето“ (Looper)

Левит и Уилис в схватка в „Looper: Убийци във времето“.

Джоузеф Гордън-Левит е един от най-проспериращите актьори в последните няколко години. Освен много силна актьорска игра, последният показва и прекрасен усет към избора си на филми, редувайки по-малки проекти („50/50“) с големи такива („Генезис“, „Черният рицар: Възраждане“), които, взети заедно, оформят една впечатляваща филмография. „Looper: Убиец във времето“ е поредният голям плюс, допълващ впечатляващият ход на Левит. Филмът на Раян Джонсън е изключително приключение, прилагащо на практика всичко, което теорията има да каже за киното.

Джо (Левит) е looper – човек, който изпълнява поръчки за мафията, но не по традиционния начин, по който сме свикнали това да става. През 2074 година пътуването във времето най-сетне е изобретено. Макар и незаконно, чрез него мафията изпраща хора, които иска да заличи, тридесет години назад в миналото, където ги чака героят на Левит – с пушка в ръка. След убийството, Джо е принуден да заличи абсолютно всички следи от съществуването на жертвите. Прецизна, макар и не много чиста работа. В един момент, много от връзките на „убийците във времето“ започват да се заличават, което става по следния начин: бъдещето Аз на въпросния looper се изпраща в 2044 година, където той последният трябва да свърши задълженията си. Когато Джо вижда своето бъдещо Аз, нещата се объркват и излизат от контрол, за което шефът му Ейб (Джеф Даниелс) е готов да го накаже. 

Трудно ми е да навлизам в детайли без да издавам важни моменти от филма. Нещата са толкова заплетени (в добрия смисъл), че би било безполезно да се опитвам да ги обясня и да оставя нещо неразкрито. От трейлърите се разбира, че младият и старият Джо живеят в един свят, едно време, но рекламната кампания създава усещането за екшън, което „Looper: Убийци във времето“ не е – той е нещо много повече. Старият Джо (Брус Уилис) има мисия и цел. След връщането му в миналото не става въпрос просто за оцеляване, а за друга, по-голяма и важна цел. За нещо, което засяга абсолютно всички замесени в историята, включително любимата проститутка на младия Джо Сузи (Пайпър Перабо). Истината е, че трейлърите разкриват една много малка част от цялата картина, така че това, което виждаме е ново и свежо. Постижение, имайки предивд, че в последните години рекламните кампании казват всичко. 

След поредица от събития Джо от 2044 се оказва в къщата на опасната и красива Сара (Емили Блънт), която е готова да разстреля всеки, който представлява опасност за нея или синът й Сид (Пиърс Гагнън). Времето прекарано в тази провинциална къща успява да сближи тримата пребиваващи. Отношенията им стават много по-дълбоки от очакваното, в което е и една от прекрасните страни на филма – да, в него присъстват изключителни визуални ефекти, които са напълно мотивирани драматургично, но освен това, Джонсън успява да ни накара да заобичаме всеки един от героите или поне да ги разбираме, ако не приемаме радикалния им подход към някой ситуации, които са провокирани от желанието да променят тяхното настояще, което за нас е бъдеще, идвайки в миналото – става въпрос за стария Джо. 

Лично аз бях много изненадан от многото неочаквани, но напълно оправдани обрати в историята, както и от новите моменти в нея. Бях изгледал всички трейлъри преди да гледам филма, но финалът изцяло се различаваше от всичко, което си мислих, че може да стане, както и от това, което предполагах по време на прожекцията. Джонсън не само успява да ни накара да се идентифицираме с персонажите му, но и режисира филмът си с изключителна вещина и уважение. Освен неговата работа, на много високо ниво са и операторското майсторство, сценарият и монтажът – последното е нещо много рядко срещано явление. В повечето случай в монтажната режисьорите се опитват да скрият някои недоглеждания, но Джонсън го използва така, че да изгради перфектно историята си и да ни държи в течение на нещата, колкото и заплетени да са те. 

Актьорите са другото пипнато нещо в „Looper: Убийци във времето“. Левит, Уилис, Даниелс, Блънт са на много високо ниво – никакъв фалш или признак за такъв. Човек може да се зачуди дали това не са едни от най-добрите им роли. Най-голяма впечатление, най-вече заради възрастта си, прави Пиърс Кагнън, чието изпълнение засенчва всички родни звезди. Вярно е, че малчуганът има страхотен сценарий пред себе си, но въпреки това е перфектен. 

„Looper: Убийци във времето“ е много, много заплетен филм, но не е от сорта на „Генезис“, който хвърля много теории, след като започнат финалните надписи. Първият споменат има ясен край, до който малко хора биха предположили, че ще стигне, каквото и да казват. „Looper: Убийци във времето“ е един от най-добрите филми тази година, а в компанията на предшествениците си до този момент това значи много. Брилянтна и изпипана продукция във всяко едно отношение – режисура, операторското майсторство, сценарий, монтаж, актьорска игра, визуални ефекти. Джонсън измъква най-доброто от една проста идея и превръща филма си в нещо специално.

Оценка: 9/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s