„Твърде лично 2“ (Taken 2)

Дори Лиам Нийсън не успя да спаси „Твърде лично 2“.

Втората част за приключенията на бившия агент от ЦРУ Браян Милс е тясно свързана с първата. Проследяваме неговата история, която общо взето е нищо повече от тази в „Твърде лично“ – с тази разлика, че дъщеря му е вече голяма, има собствен живот и не иска педантичният й баща да са намесва в личните й дела. Милс се сближава „опасно близо“ с бившата си жена, която е пред развод, като тези сцени са толкова нелепо написани, че единственото, което би ги спасило е да въобще да ги намяше. Щастливото ново старо семейство заминава за Истанбул, където Милс приключва работа, след което всички заедно ще могат да се отдадат на заслужена почивка и отдих.

Това, което агентът не знае е, че роднините на хората, които безмилостно уби в първата част, са по петите му и са по-ядосани от когато и да било. Решени да си отмъстят, те искат да отвлекат цялото семейство. Очевидно е по-трудно да ги убият директно, без да се церемонят. Все пак това са хора, които отвличат момичета и ги продават из целия свят като парче месо. Важно е мъчението, не смъртта, която така или иначе ще настъпи после. Лидер на въпросната група е…, който с участието си във филма на Македония за нацистите и агресори спрямо македонския народ и нация българи падна (или би трябвало) в очите на всички трезво мислещи.

Проблемът на „Твърде лично 2“ не е толкова в историята – от началото беше ясно за какво ще става въпрос – казано е в заглавието. Това, от което филмът страда, е липсата на какъвто и да било адекватен сценарий, режисура или актьорска игра. Никой не се съмнява в способността на всички пред камера, но те нямат материал, с който да си служат. Посредствеността и предвидимостта са издигнати на много високо ниво. Единственият елемент, който можеше да спаси „Твърде лично 2“, е режисурата и по-точно тази на екшън сцените. Това и Лиам Нийсън бяха двете свежи неща на първата част, които я измъкнаха от пропадането й в забвение.

Ръкопашните сцени, които в „Твърде лично“ са изключителни, тук са сведени до дъното от клатушкаща се камера, снимаща от толкова абсурдни ракурси, че човек спокойно може да се зачуди какъв е смисълът от целият хаос, който създателите на филма са целяли, а хореографията на въпросните е доста нелепа и безинтересна. Завиването на свят и липсата на каквато и да била яснота, която да покаже бруталността на всеки удар липсват напълно, което само по себе си е причина за провал. Филм, който разчита на екшън, а не притежава качествен такъв е обречен на разочарование в творческо отношение.

Едно от малкото неща, които могат да се определят като положителни са два епизода. В единия Милс (Нийсън) ръководи дъщеря си Ким (Маги Грейс), която иска да му помогне по какъвто и да било начин. Поради обстоятелствата въпросната е изпълнена със съспенс, драма, както и с прилична режисура. Другият приятен момент, който привлича вниманието е преследване с коли, което е доста прилично, на фона на видяното преди въпросното.

Като цяло „Твърде лично 2“ е слаб и ненужен филм. Това, което произведението постига е да ни вдъхне много недоверие към почти сигурната трета част. В едно интервю Мегатон казва, че се е запитал следното, когато му предложили проекта: „Какъв е смисълът?“ Да, какъв е наистина?

Оценка: 4/10