„007 Координати: Скайфол“ (Skyfall)

Режисьор: Сам Мендес
Сценарий: Робърт Уейд, Нийл Първис, Джон Лоуган
Оператор: Роджър Дийкинс
В ролите: Даниел Крейг, Джуди Денч, Хавиер Бардем, Ралф Файнс, Наоми Харис, Беренис Марлое
Крейг и Бардем са на върха на възможностите си в "007 Координати: Скайфол".

Крейг и Бардем са на върха на възможностите си в „007 Координати: Скайфол“.

Приемственост. Това беше първата дума, която ми се въртеше в главата след премиерата на „007 Координати: Скайфол“. От една страна, имаме филм, който чества петдесетгодишнина от излизането на първия от поредицата. Как се справя с такова голямо предизвикателство? Отговорът е един: отлично. С препратки и дори кадри, копиращи миналото, „007 Координати: Скайфол“ отдава заслуженото на предшественниците си. От друга страна, когато говорим за приемственост на зрителите, последното приключение на най-обичания шпионин може да ги разочарова. Причината е следната: това не е филм за Бонд  такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме през годините.

Още с назначаването на Сам Мендес, надеждите ни за различен и по-интересен Бонд се вдигнаха до небесата. Последният е носител на Оскар, а освен това е един от много постоянните режисьори в последните години, когато става въпрос за качество. Към актьорския състав се присъединиха Хавиер Бардем и Ралф Файнс, които през годините са влизали в едни от най-иконичните образи в света на киното. След това дойде прекрасния първия тийзър, както и феноменалната тематична песен на Адел – изключителен микс от ново и старо. Очакванията бяха вдигнати още по-високо. „007 Координати: Скайфол“ не само ги оправдава, но се оказва и най-добрия филм за Бонд от последните седем.

По принцип, когато става въпрос за произведение от въпросната поредица, сценарият почти липсва – достатъчно е да има силен актьор в главната роля, след което нещата поемат в една и съща посока – Бонд се разправя с лошите, като пие по някое и друго мартини, флиртува и влиза в сексуални интеракции с красиви жени. Изграждането на образи бе сведено до минимум. Матрицата, по която се извайваха злодеите, бе една и съща – желание за мъст и световна доминация. Всичко това се промени с изключителния „Казино Роял“, който промени изцяло представата за Бонд. Последният бе, образно казано, свален на земята – оказа се смъртен, с податливост към влюбване, пречупен от една жена – на героят бе придадена многопластовост, както и възможността Крейг да изгради образ, което той направи с изключителен професионализъм, показващ огромния му запас от талант. 007 вече не бе същият. С няколко думи: той бе пригоден към новите тенденции за сериозност и реалистичност. Нямаше Q, странни джаджи и прочие. Всичко се въртеше около персонажите – техните емоции, чувства, желания, странности и в случая на Бонд – его.

Та, за „007 Координати: Скайфол“. В едно интервю Мендес каза, че е бил изключително впечатлен от „Казино Роял“. С оглед на това, случилото се в неговия филм не бе никаква изненада. Екшънът, макар и да не липсваше, бе сведен до максималния минимум. Имаме дълго навлизане в образа на Бонд. След задължителната сцена с преследвания в началото, намираме Бонд (Даниел Крейг) на райски остров, наслаждавайки се на коктейли, които човек трябва да изпие, докато скорпион се разхожда по ръката му. След атентат в централата МИ6, 007 се завръща у дома –  с лека горчивина в сърцето и мирис на алкохол. Веднага разбираме, че това не е същият човек – изгубил всякакви умения и психически нестабилен, той е принуден отново да навлезе в дълбокото, в името на кралицата. Изпратен да търси виновника за смъртта на мнозина правителствени служителите, Бонд стига до неочаквани за него разкрития, които ще го накарат да се замисли и осъмни в решителността на Ем да действа, както се налага, когато се налага.

Ем (Джуди Денч), от своя страна, е принудена да се бори и обяснява пред обществото и официалните власти за действията си и тези на МИ6, като и е казано, че ще бъде пенсионирана с всички почести, което моментално я отвращава: „Няма да оставя МИ6 в по-лошо състояние от това, в което го заварих!“ Гарет Малъри (Ралф Файнс) влиза в играта, тествайки възможностите на Ем, тайноото разузнаване и Бонд да вършат работата си. Последният, преминал тестовете, но все пак още не сигурен във в себе си, тръгва в търсене на виновника за атентата. Така той стига до Силва (Хавиер Бардем), който лесно можеше да бъде превърнат в злодея-клише, но тук испанеца създава антагонист, който е по-интересен и непредсказуем от всеки във филмите за 007. Интересен и завладяващ, сигурен в намеренията си, Силва тласка Бонд, Ем и цялото МИ6 до ръба на техните сили с план, достоен за този на Жокера от „Черният рицар“.

„007 Координати: Скайфол“ е изключителен филм на всички нива. Мендес доказа, че може да превърне и високобюджетна продукция в негов филм, що се отнася до изграждане и стил. Цялото произведение носи неговия почерк. Във всеки негов филм движеща сила са били персонажите и тук това е налице. Сглобяването на всяко парче от всеки един от главните герои върви до самия край на филма, когато връзките между всички са толкова затегнати, че е нужна спираща духа екшън сцена, за да развърже възела, а ние я получаваме. Последната е много по-неочаквана и интересна, от всичко, което сме виждали в поредицата до този момент, а освен това е и логична, с оглед на случилото се преди това. Монтажът и режисурата са прекрасни – във всеки един момент човек знае къде се намира и може да се ориентира много лесно в динамичната обстановката. Към това трябва да добавим и феноменалната работа на оператора Роджър Дийкинс, който с камерата си и с помощта на IMAX формата, успява да ни пренесе във всяка една локация.

Това, което филмът не е и сякаш не се опитва да бъде е типичният Бонд. Да, има традиционните елементи, които са част от неговата същност, но това е по-скоро филм за съмнението на един човек – приклещен, изморен, остарял за новото и начина му да се справи с него; както и за света на шпионажа. Последното не толкова от технологична гледна точка, а от тази на  човека в трудните и изпълнени с опасности игри на големите правителства. „007 Координати: Скайфол“ се вълнува от героите си и те са основните движещи звена – личната вендета е в основата, а не доминацията над страни и народи. По-скоро изваждането на кирливите ризи и разобличаването на „добрите“. Изводът е следният: такива няма. Нещата трябва да се свършат и толкоз. Разсъжденията идват после.

Бонд отново е смесица от елегантснот, финес, чувствителност и, когато се налага, брутална сила. Ръкопашния бой между него и злодей във Шанхай, в сграда, в която преминават впечатляващи светлини, а двамата са две сенки, които се бият на фона гигантска медуза, е повече от внушителен. Силва, от своя страна, е перфектният злодей – пресметлив, интелигентен, сигурен във възможностите си, с тъмно минало, разкрито в една потресаваща сцена, която кара Бонд да преосмисли много неща, което Крейг показва с един поглед. Ем е силната и властна жена, която е готова на всичко, за да направи това, което смята за правилно. Угризенията нямат място в тази работа. Малъри, колкото да е добър Файнс, ми се струва неизползван докрай, показващ единствено колко лоши са бюрократите, но правещ ключово решение във важен момент. Младият Q (Бен Уишоу) прави това, което се очаква от него и нищо повече. 

„007 Координати: Скайфол“ е филм, който всеки трябва да види. Той не е поредният безмозъчен екшън. Докато произведенията от този жанр рушат собствената си репутация в последно време, то Мендес и компания връщат надеждата, че не е необходимо да имаш най-големите експлозии, ако притежаваш интересни персонажи с интересни взаимовръзки помежду им. Мендес за пореден път показа, че е изключителен режисьор, Дийкънс е снел едни от най-красивите кадри тази година и е със сигурна номинация за Оскар, Томас Нюман е композирал изключителна музика, монтажът на Стюърд Беърд е почти перфектен – с прекрасна дължина на кадрите и по начин, който ни оставя да се потопим в действието. Всички компоненти в „007 Координати: Скайфол“ не просто работят, те са в прекрасна хармония, действаща като симфоничен оркестър.

Оценка: 9.0/10

Advertisements

2 responses to “„007 Координати: Скайфол“ (Skyfall)

  1. Не бих могъл да го напиша по-добре :) Моята оценка също е 9, само че за мен най-добрия Бонд от последните 7 е Казино Роял. Там и 10 му е малко ;)

  2. Операторската работа накланят везните в посока „Skyfall“. Една от най-добрите тази година. :) Не че и в „Казино Роял“ не бе на високо ниво, но в този случай e феноменална. :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s