„Един до друг“ (Side by Side)

Скорсезе е един от малкото легендарни творци на седмото изкуство, изказващи мнението си във филма на Кристофър Кинъли.

Накъде върви киното? Отговор на този въпрос няма да получите от „Един до друг“. Това, което филмът прави и го прави добре, е да попита за мнение големите творци от миналото и настоящето за ескпанзията на дигиталните технологии, от което да можем да извлечем някаква полза и да оформим мнение, тъй като скоро няма да успеем да се докоснем до подобни дилеми. Големият въпрос: „Това на зле ли е?“ не получава еднозначен отговор. Налице са мнения, мнения и мнения – кое от кое по-интересно и завладяващо.

За мен бе много интересно да разбера, че повечето режисьори и оператори, работещи днес, нямат нищо против агресивното навлизане на новите технологии в киното, макар и лентата официално да е най-добрия носител за момента. Финчър, Содърбърг, Джеймс Камерън, Анди и Лана Уашовски, Ларс фон Триер, Дани Бойл и много други по-скоро приемат лекотата и бързината, с която позволяват новите камери да се снима и работи, както и възможността да се види всеки дубъл на момента, което е от огромна полза за хората, обичащи да правят много такива. От друга страна, някои от по-старата генерация легендарни оператори също са на мнение, че това, което не вреди, е добре дошло. Засегнати са темите за прожектирането и архивирането на филми – неща, които са от съществено значение, но за които много хора забравят.

Единствените двама, които категорично се застъпват за филмовата лента са Кристофър Нолан и неговия оператор Уоли Пфистър, като последния е доста краен в изказванията си както за темата на филма, така и за 3Д-то като цяло. Двамата все пак са сигурни, че краят на възприетия до преди няколко години за единствен носител е близо – остават му около 10 години.  Дебатът е голям, но е към края си.

Но след като лентата е най-добрият носител в момента, както и най-добрият начин да се архивират и складират филми, какъв  е смисълът от навлизането на всякаквите видове камери, водещи след себе си други проблеми за разрешаване, постоянно подменяне на начините на гледане на материалите, които са на дигитален носител? Отговорът е ясен: парите. Със следното мото: „Вече всеки може да прави филми!“ е сигурно какво ще повлече това след себе си. Много, много продажби на всевъзможни цифрови джаджи, с които повечето хора не правят кино, а просто му слагат такъв етикет. 

Рийвс, от своя страна, е по-скоро слушател, отколкото провокатор, но като цяло се справя добре със задаваните въпроси, макар и към всеки интервюиран първите питания да са еднакви. Въпреки това в много от случаите разговорите отиват в интересна посока, като по този начин „Един до друг“ се превръща във филм, който всеки кинаджия трябва да гледа. Да, информацията, която предлага няма да е нова и толкова интересна за всички и лесно може да бъде намерена в интернет и книгите, но винаги е приятно хубавите филми да бъдат гледани на кино. Така, както са били замислени. 

Оценка: 8/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s