„Примка“ (The Book of Revelation)

Безцелност от страна на Даниел (Том Лонг) и от страна на филма.

„Примка“ е най-странният и безцелен филм, който съм гледал. Филмът на Ана Кокинос започва от нещо, но свършва в нищото, а по средата зацикля в живота на главния си герой, който, имайки предвид нещата, които му се случват, отива в една нелогична посока. Въпреки че в живота това често е така, когато става въпрос за киното, на което сме външни наблюдатели, персонажите са длъжни да са логично нелогични, що се отнася до драматургията и тяхното изграждане.

„Примка“ проследява историята на млад и красив танцьор Даниел (Том Лонг), който един ден отива до магазина за цигари и повече не се връща. Впоследствие разбираме, че е бил отвлечен от три жени, които са задоволявали сексуалните си фантазии чрез него – дванадесет тежки дни на „мъчения“. След като е освободен просто така, Даниъл не може и не иска да се върне към стария си живот – всеки един момент му напомня на преживените ужаси. Кариерата му пропада, отношенията му с приятелката му Бриджит (Ана Торв) също. Въпреки че на няколко пъти последната се опитва да разбере какво е станало, Даниел не иска да обели и една дума. Въпросното завръщането у дома е странно, нелогично и смешно. Той просто влиза в апартамента си, вижда приятелката си и…толкоз. Отива да се къпе, след което си ляга, без да каже нито дума. Впоследствие решава да я напусне и да търси себе си, насилничките си или нещо си – не става ясно. 

Стигайки до там, че от известен танцьор да стане барман в малка кръчма, Даниел започва да срива живота си бавно, но сигурно – съвсем сам. Точно в този момент обаче се появява полицай, който е имал или има (?) връзка с хореографката на танците, в които младежът е участвал. Лоша новина го кара да я посети и да се върне към живота си с лек размах и няколко думи. По това време някъде се запознава с Джули (Дебора Мейлман). Последната го изкарва от калта след среща, която с неадекватността си буди смях, вместо интерес. Търсенето не стига до никъде, а просто е клиширано с това, че главният герой започва да прави безразборен секс, докато не се появява момичето, което спасява положението. 

Това, което „Примка“ не е, е кино. По-скоро филмът е порно с наченки на кино. Сексуалните желания на трите похитителки са показани детайлно и открито, като са режисирани и написани така, че приличат на малко по-скъп филм от жанра за възрастни. В нито един момент не се усеща ужаса, който Даниел показва през цялото време. Дори и да го е изпитал, трудно можем да го усетим у него, след толкова фалш и убийствено слаба реализация на всички нива. Макар и да се опитва да надникне в наранената психика на героя си, филмът си остава само с опита. 

„Примка“ е много, много слаб филм. Достига дъно, което не бива да бъде достигано от което и да било произведение на седмото изкуство. Един филм, който спокойно можеше да бъде вместен в един час, е разтеглен до невъобразимите почти два. Повечето сцени са изсмукани от пръстите, действията на героите също. Режисурата и сценария са слаби, както и монтажът – на моменти имаше толкова странни преходи, които нямаха нищо общо с цялостния облик на филма. Така „Примка“ не успява да ни впримчи в историята си, а по-скоро почти успява да ни убие от скука с нея. 

Оценка: 3/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s