„Примката“ (Deadfall)

Режисьор: Щефан Рузовиц
Сценарий: Зак Дийн
Оператор: Шейн Хърлбът
С: Ерик Бана, Оливия Уайлд, Чарли Хънам, Сиси Спейсек, Крис Кристофърсън, Алисан Греам

Ерик Бана е единственото хубаво нещо, което се случва на „Примката“.

“Примката” излиза в доста неподходящ момент. Освен, че е филм, който трудно може да се похвали с каквито и да било качества, въпросният се прожектира във време, когато на голям екран се вихри магия – “Облакът атлас”. Последният е един от най-амбициозните филми правени някога, а в тази среда и конкуренция е трудно за което и да било произведение на киното да впечатли. Когато обаче към тази трудна ситуация добавим и липсата на творчески потенциал, нещата излизат извън контрол, що се отнася до заинтересованост и хубави емоции. И не само.

Историята на “Примката” е следната: брат и сестра, съответно Адисън (Ерик Бана) и Лайза (Оливия Уайлд), извършили обир, попадат в неприятни ситуация, когато, радвайки се на успеха си, катастрофират. Техният шофьор умира на място, но те двамата са абсолютно невредими. Първият не бил сложил предпазния си колан. В този момент Адисън нарежда на Лайза да се разделят. Последната, от своя страна, трябва да намери случаен и наивен тип, който да я съпроводи до къща, близо до канадско-американската граница, след което да се обади на брат си и двамата да я преминат. Тя поема надясно, той наляво.

От този момент до края, филмът следва обичайната конструкция на този род произведения – момичето среща висок, рус младеж, който по някаква случайност също бяга от полицията. Двамата поемат към родното място на Джей (Чарли Хънъм), където родителите му го чакат за Деня на благодарността. През това време Адисън се опитва да се домъкне до въпросното място, убивайки индианец, полицаи и пияница. Единствената функция на тези неприятни за жертвите срещи, е да служат за приджижване на историята напред. Прозренията и разсъжденията са оставени настрана. Това не е филм, който може да стимулира мисловни процеси. Нещата просто се случват едно след друго, като по този начин бавно, но сигурно се насочваме към неизбежната среща на всички замесени.

Лайза обаче попада в доста конфликтна ситуаиця – влюбва се в своя спътник от раз, като създадената на практика връзка между двамата, има за цел да създаде конфликт, какъвто хората зад камера ги е мързяло да намерят. В прекрсната книга на Били Уайлдър, съставена от интервюта с Камерън Кроу, първият казва следното: “Забелязваш ли колко лесно героите във филмите си казват “Обичам те!”?”. Цитатът е по памет, но смисълът е ясен. Това е използвано в “Примка” и когато се случва изглежда толкова несъстоятелно, фалшиво и насилено, че създава едно неудобно усещане, че по някаква причина мозъкът ни работи, асимилирайки случващото се.

“Примката” не е тъп филм в смисъл на инфантилен, лигав и прочие. В един момент дори се прокрадва лек сексуален момент между Адисън и Лайза, който е недоразвит. За жалост. Можеше да се получи нещо много интересно, нестандартно. Произведението на режисьора Щефан Рузовиц просто е скучно и безсмислено. Нито носи нещо ново на аудиторията си, нито е развлекатен (в смисъл на качествен екшън), а по-скоро е претенциозен, с оглед на дългите диалози за правилно и грешно, ангели и демони. Последният епизод се отличава съвсем леко, на фона на баналността преди това, но и той не може да спаси „Примката“ от безсилието да бъде нещо повече от посредствен и ненужен филм.

Оценка: 5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s