„Тайните на Манхатън“ (Heights)

Режисьор: Крис Терио
Сценарий: Ейми Фокс
Оператор: Джим Денолт
В ролите: Глен Клоуз, Елизабет Банкс, Джеймс Марсден, Джеси Брадфорд

Изабел (Елизабет Банкс) в „Светлините на Манхатън“.

„Тайните на Манхатън“ е един от онези филми, които проследяват историите на няколко герои, чиито животи се сблъскват, благодарение на серия от събития – малки и големи. Въпросното произведение на режисьора Крис Терио не е от нивото и класата на „Сблъсъци“ на Пол Хагис, но въпреки това е достатъчно сериозен и качествен филм, който заслужава внимание. 

От една страна, имаме Изабел (Елизабет Банкс) и Джонатан (Джон Марсден) – млада двойка, на която им остава малко време до женитба. От друга, майката на бъдещата булка Даяна Лий (Глен Клоуз) – известна актриса, печелила „Оскар“. От трета, Алек (Джеси Брадфорд) – млад човек, желаещ да стане актьор, който по някаква случайност живее в блока на Изабел и Джонатан, и който участва в кастинг за постанвка на Лий. От четвърта страна, в пейзажа на Манхатън се появява и художник, който, в малка или голяма степен, успява да заплени мислите на Изабел. В един момент тези и други персонажи се „сблъскват“ помежду си, влизайки в интеракции чрез най-неочаквани, но логични ситуации.

Всичко можеше много лесно да се обърка по средата и да изгубим нишката кой-какво-къде-защо. За радост, това не се случва, тъй като Крис Терио ни съпровожда и показва през цялото време, без нито за миг да губи фокуса от историята си, да я размива или да ни кара да скучаем. Освен това, всички връзки между персонажите са ясно дефинирани и следват своята логическа развръзка. Обратите и разкритията на тайните на героите става от тях и заради тях – не са външни, като по този начин стоят органично и всичко изглежда истинско. 

Филмът се развива в рамките на двадесет и четири часа. Поне така разбрах. В този период, както се случва често и в живота, всичко за Изабел, Даяна, Алек и Джонатан се преобръща. Нормалното им съществуване загубва своя ритъм и всички те достигат един процес на самоосъзнаване. Бях изненадан от това колко бързо и неусетно минаха тези 93 минути – запленен от играта на актьорите, от добрия и спасен от клиширани реплики сценарий, от точната, плавна и интересна режисура, която в някои сцени проследява героите в две паралелно протичащи на екрана действия в стил „24“ – по този начин в ключов момент, на фона на развиваща се сцена, виждаме рекцията на засегнатите от въпросното действие. 

Крис Терио и Ейми Фокс (на чиято пиеса е базиран филмът) осъзнават кое е важното и значимото в кинематографичното изкуство – персонажите и историята. Формата е нещо, което не е задължително, ако имаш първите две, но винаги е наложително да имаш едно от двете, за да приковеш вниманието на зрителя. „Тайните на Манхатън“ го прави с лекота, тъй като режисурата е добра, сценарият е добър, актьорската игра е добра, а освен това, всичко е комбинирано по прекрасен начин, който просто работи. Това не е велик филм, но е такъв, който си заслужава отделеното му време. 

Оценка: 7/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s