„Меден месец“ (Camille)

Режисьор: Грегъри Макензи
Сценарий: Ник Пустай
В ролите: Сиена Милър, Джеймс Франко, Дейвид Карадайн, Скот Глен
Камил (Сиена Милър) и Силиъс (Дйемс Франко) в "Меден месец".

Камил (Сиена Милър) и Силиъс (Дйемс Франко) в „Меден месец“.

„Меден месец“ определено не е нещо специално, филм, който ще изисква повторно гледане или желание за такова, но за сметка на това е малко, симпатично произведение, разказващо странна любовна история. Такава, която ни кара да повдигнем вежди, отказващи да приемем, че в търсенето на нещо интересно, ново и свежо сценаристът Ник Пустай и режисьорът Грегъри Макензи са стигнали до доста неочакван обрат. Обрат, който направи филма доста приятен за гледане до момента на неговия наивен и глупав финал, който разваля цялостно усещане и освен това е директно копиране на този от „Телма и Луиз“.

Историята: млада двойка решава да замине за Ниагарския водопад за своя меден месец. Тя е Камил – наивно, вярващо в истинската любов момиче, по детски чиста и влюбена. Но това далеч не я прави цвете за мирисане, макар и да е доста, тъй като последната не спира и не спира да говори за щяло и не щяло, което я превръща в трън в очите на Силиъс (Джеймс Франко), който, от своя страна, е престъпник с условна присъда, чиято цел е да измъкне от брака причина за пътуването до Ниагарския водопад, а оттам да премине канадската граница. Или поне аз така разбрах, тъй като на героя му липсва всякаква мотивация. Филмът дирекно започва със сватбата и също толкова дирекно навлиза в същината на техните взаимоотношения, без да има каквато и да било идея зад всичко, което им се случва.

„Меден месец“ е филм, който вярва и разчита на знаменията и пророчествата, чието неизпълнение води до нещастия, от което произтича и голямата доза недоверие към материала. Макар и да влиза в някакви минимални изисквания за road-movie, въпросният попада и в жанра на фантастиката, но лошата такава, където едно необикновено събитие е предпоставка за направата на цял филм, който не дава никакви обяснения защо това се е случило, какви са причините за необикновеното събитие, несъотвестващо на реалния живот. Отговори не се търсят, но не се оставят и висящи, зададени към зрителите въпроси. Нещата просто се случват едно след друго до самия край. 

Това, заради което филмът работи до накякава степен са Джеймс Франко и Сиена Милър, които създават интересни персонажи, като по-скоро последната се отличава с нещо по-запомнящо се, докато героят на Франко е натикан в клишетата. И все пак двамата успяват да изградят нужната химия, която да ни накара да изключим от главната причина за случващото се. Поне до началото на финалните надписи. След това въпросите започват да летят. Но не такива поставени от филма, а по-скоро какъв беше смисълът от всичко. По пътя вамата влюбени срещат каубой, който боядисва коне, двама младежи, чиито цели си остават неразкрити – такива, които просто да служат на филма и  придвижат историята напред.

Макар и нищо специално, „Меден месец“ не е лош филм и попада в категорията „става за убиване на време“. Гледането ще е един път, изненадата една, след което всичко влиза в познатия ритъм на всеки романтичен филм, колкото и различно да изглежда всичко това по време на самото гледане. Нещото, което разваля приятното усещане от взаимоотношенията между Камил и Силиъс е финалът – лошо написан, режисиран, монтиран – всичко, което не бива да се случва на последните минути, на което и да било произведение на седмото изкуство. В крайна сметка,  последните минути са спасявали не един филм. 

Оценка: 5.5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s