„Облакът Атлас“ (Cloud Atlas)

Режисура: Анди Уашовски, Том Тиквер и Лана Уашовски
Сценарий: Анди Уашовски, Том Тиквер и Лана Уашовски, по книгата на Дейвид Мичъл „Cloud Atlas“
Операторско майсторство: Франк Грийбе и Джон Тол
В ролите: Том Ханкс, Холи Бери, Хю Грант, Джим Броадбент, Сюзън Сарандън, Кийт Дейвид, Джим Стърджис, Джеймс Дарси, Бен Уишоу, Дууна Бай и Хюго Уивинг

„Everything is connected!“

„Облакът Атлас“ е филм, който само голямо студио може да си позволи, но и такъв, който нито един голям бос не би финансирал. След огромния и незаслужен негативизъм, който Уашовски (вече брат и сестра) получиха след „Speed Racer“ и „Ninja Assassin“, сега двамата, в партньорство с немския режисьор Том Тиквер, се завръщат с гръм и трясък. Тримата талантливи хора на изкуството пренасят на голям екран адаптираната от тях версия на едноименната книга на Дейвид Мичъл. Трудността в това е очевидна, прочитайки само и единствено описанието на филма. Всичко се задълбочи от факта, че „Облакът Атлас“ е произведение, което изисква огромен бюджет, първокласни актьори, снимане на много локации, което би било възможно с помощ на голямо студио, която помощ никое такова не би осигурило. Освен това, книгата бе обявена за невъзможна за филмиране, което не само не стресна тримата режисьори, но и ги е мотивирало да създадат най-амбициозния филм от много години насам и то по начин, който ще изисква няколко гледания.

„Облакът Атлас“ започва със сцена на възрастен човек, който обяснява нещо и какво смята да разкаже. Но той няма да ни служи за глас зад кадър по време на филма, а като малко, кратко въведние, след което започва прескачането от история в история, като от самото начало си даваме сметка, че това няма да е поредният комерсиален продукт, който разчита на визуалната си страна и ефекти, за да прикове вниманието ни. Още в първите 10-15 минути сме измъкнати от спокойното ни съзерцание, привлечени от нестандартния начин за поднасяне на наратива, действието и различните персонажи. Темита са всеобхватни, идеите и посланията също. Всеки ще намери във филма толкова, колкото неговият акъл му позволява, както впрочем е с всяко произведение на изкуството. 

Налице са много герои, преминаващи през различни трансформации, както и през повечето от различните истории. Всички персонажи са свързани помежду си, като се появяват и много нови такива, които допълнително усложняват задачата. По този начин трябва да следим връзката между героите от миналото, бъдещето или сегашното със самите тях през времето, но и на новите, които могат да се появят в друга история. Един от изводите, които си направих за едно от много послания на филма е, че според създателите му двама души градят връзката помежду си не в един живот, а няколко, докато се стигне до тяхната кулминация в последната такава. Няма как да знаем дали това е така, не подлежи на проверка. „Не мога да го обясня, но момента, в който отворих вратата, знаех, че ще сте там“, казва един от героите на Том Ханкс.

Това, което ми направи много силно впечатление, анализирайки видяното е, че в нито един момент не бях отегчен от показваното, макар и различните истории да се сервираха на килограм, така да се каже. В един момент човек се чувства толкова претоварен от целия мишунг сюжетни линии, че му се иска да отдели поглед, за да спре и да помисли, но не може. Усещането, което „Облакът Атлас“ създава е за монументалност примесена с нужната доза поетичност и философия. Дали филмът е шедьовър? Не съм убеден на този етап, но мисля, че да. При всички положения ще трябва да издържи повторните гледания, както и силата на времето. Знам, че всички компоненти в него работят на едно ниво, което е доста над обикновеното и една идея над специалното. 

Досега гледах „Облакът Атлас“ един път и знам, че ще трябва задължително да го видя пак. Повторното гледане  при някои филм е заради очевидните им визуални качества или емоционалната сила, която притежават, но този случай не е такъв. Няма или-или, а сбор от двете неща. Налице е произведение на седмото изкуство, което изисква много, а не дава почти нищо за разгадаване на основните си елементи. „В книгата Дейвид Мичъл разказва шест истории, като започва с една и накрая завършва с нея. Това не можеше да стане на филм, защото никой не иска след първия час да гледа изцяло нова история“, Лана Уашовски. Какво е решението? Монтаж, прескачащ постоянно от история в история, като всяка се придвижва напред, докато в един момент достига своя край. Звучи объркващо и е така, но това не е непременно нещо лошо. Изисква се максимална концентрация на вниманието за разшифроването на кой-какво-защо-къде-как.  На пръв поглед, всичко може да изглежда хаотично, но това не е филм за пръв поглед. Той изисква няколко, а и едва ли хората зад „Парфюм: Историята на Един Убиец“ и „Матрицата“ биха създали нещо с идеята то да бъде праволинейно, объркано и което да не носи никакъв скрит смисъл. Уашовски и Тиквер са хванали здраво юздите, прекарвайки ни през красотата, очарованието, силата и смисъла на „Облакът Атлас“. Просто ще трябва да ги разберем. Или да се помъчим.

Освен силата на образите и заплетената история , филмът поразява и с адаптивността, която са показали актьорите –  достатъчно смели, за да започнат нещо такова. От една страна, предизвикателството за превъплътяване в толкова различни персонажи, от друга, фактът, че това е независим, много смел, амбициозен и рисков проект, който (поне в началото) не гарантира нито творчески, нито финансов успех (макар да си мисля, че ще в крайна сметка ще е на печалба, което в случая не е от голямо значение). Заради трудността, Уашовски и Тиквер се подсигуряват с първокачествени актьори от ранга на Том Ханкс, Холи Бери, Хю Грант, Джим Броадбент, Сюзън Сарандън, Кийт Дейвид, Джим Стърджис, Джеймс Дарси, Бен Уишоу и Хюго Уивинг. Единственото разочарование е Дууна Бай, от която хората зад камера не са успели да измъкнат най-доброто – на моменти изглеждаше фалшиво, макар и да има причина за безизразната й игра. Въпреки това всички останали са на достатъчно високо ниво, като най-сериозно впечатление ми направи Хю Грант като безмилостен, кръвожаден вожд. Гримът в някои сцени не е много ефективен, но пък е ефектен. Идеята е да се покаже претопяването на расите, което е й причината за използването на на едни и съши актьори, които са (в случая на Джеймс Дарси например) британец и кореец. Не особено перфектния грим ни помага да познаем кой кой е, но пък е доста очевиден. 

„Облакът Атлас“ е магически филм. Действа като приказка. Причината не се корени само и единствено в това, че историята на филма проследява няколко персонажа през отрязък от 472 години; или пък заради убийствената красота, която е присъща на финалния продукт, или заради ефектната, прекрасна режисура; удивителната и прочуствена музика; или пък заради изключителната феерия от цветове и звуци. Да, „Облакът Атлас“ притежава всичко това, но и много повече. Имаме филм, във филм, във филм, във филм, във филм, във филм (6) – всеки един с начало, среда и край, но монтирани като един такъв, който трябва да се възприема като едно кохеретно произведение със собствени начало, среда и край, бидейки тези на шестте фрагмента. Шестте истории, които ни се разказват са сглобени като една, като връзките са между персонажите. „Everything is connected“, гласи таг-лайна. Във вселената, която Уашовски и Тиквер съзадават и в която всичко се случва, наистина е така.

Налице е филм, който предзвиква всякакви емоции и състояния – както бурен смях, поднесен с изключително майсторствто от актьорите-ветерани, така и моменти изпълнени с тъга, мъка и отчаяние. Епичността и епохалността са две определения, които спокойно могат да бъдат дадени на споменатия. Мащабът на мисленето и действието от страна на създаделите му е достойна за възхищение и похвала, дори и да не Ви се хареса видяното. От 1849, през 1936, 1973, 2012, 2144, та чак до 2321 – всяка история изумява, удивлява, завладява, притежавайки своя кулминационна точка, регистрирайки различни неща, предизвиквайки различни желания, докарвайки ни до различни заключения, които след края можем да обединим в една дума: изтощение, но такова единствено и само в положителен аспект.

Мога да напиша още много неща, но няма смисъл, защото и това е достатъчно и не е малко. Това е филм с толкова голям обхват на теми, че абсолютно всеки ще намери нещо различно, нещо, което да отнесе със себе си след края на прожекцията. Да, наративът е най-нестандартния, който сте виждали. Да, филмът е труден за гледане заради сложността и заплетеността  на материала, а не заради това, че е безинтересен. Ще се изисква много следене на информация и поради фактът, че действието се развива в 172 минути прожекционно време (160 мин. без надписите). Въпреки това „Облакът Атлас“ е наслада. Не само за сетивата, но и за ума. Това е произведение, което показва истинската причина киното да е наричано изкуство. Но да си помогна с Ницше: това е филм за всички и никой. 

Оценка: 9.5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s