„Хобит: Неочаквано пътешествие“ (The Hobbit: An Unexpected Journey)

Режисура: Питър Джаксън
Сценарий: Питър Джаксън, Филипа Бойенс, Фран Уолш и Гилермо Дел Торо, по книгата на Дж. Р. Р. Толкон
Оператор: Андрю Лесни
В ролите: Мартин Фрийман, Иан Маккелън, Ричард Армитадж, Кен Стор, Греъм Мактавиш, Уилиам Кирхър и др.
Билбо (Мартин Фрийман) в компанията на джуджетата, начело  с Торин (Ричард Армитадж).

Билбо (Мартин Фрийман) в компанията на джуджетата, начело с Торин (Ричард Армитадж).

През 1999 г. един почти никому известен до този момент режисьор, тръгна на пътешествие из всяко холивудско студио, за да търси финансиране за реализиране на голям екран на най-съкровената си мечта. Този човек тогава не само успя да го направи, но и ни поднесе едно от най-запомнящите се кино-изживявания в неговата кратка история. Книгата се казва „Властелинът на пръстените“, а името на филма, естествено, е същото. Това на режисьорa – Питър Джаксън. Нещата, с които ще бъде запомнена трилогията и чиято трета част донесе на създателя си и творческият му екип единадесет Оскара, без съмнение са много. От перфекционизма във всеки кадър и всеки детайл, до убийствената ансамблова актьорска игра, епичността на баталните сцени, прекрасният поетичен сценарий, омагьосваща и в същото време в перфектна симбиоза с всеки един момент музика до прекрасните технически качества, изключителни емоционални и въздействащи връзки между персонажите, органичността, създаваща усещането за отминала реалност и т.н., и т.н. Е, как може „Хобит: Неочаквано пътешествие“ да се доближи до това? Трудно и, за съжаление, неуспешно.

Проблемите на филма са много: тромавата структура и сценарий, нереалистично оформените връзки между главните герои, буквално насилени и сгъстени в няколко минути, много, много дълги епизоди и сцени, в които се случват безсмислени неща, целящи въведение, което е далеч от нивото на който и да било филм от трилогията „Властелинът на пръстените“. Постоянното правене на паралели от моя страна между продукциите за Фродо, Сам и Единствения пръстен произтичат от факта, че това бе най-търсенето нещо в рекламната кампания на „Хобит: Неочаквано пътешествие“, като самият филм като отделно прозведение бе оставен да „диша“ от славата и успеха на славната трилогия. Освен това, самият Джаксън заяви, че това е предистория на „Властелинът на пръстените“, така че търсенето на връзки между двете е съвсем резонно.

В „Хобит: Неочаквано пътешествие“ нещaта, които липсват най-много, определено са емоционалният заряд, сила и епичност, които задължително трябва да са част от едно добро фентъзи. Вместо приказно такова, каквото би трябвало да бъде, имайки предвид, че книгата е изключително насочена към детската аудиотория, то се е превърнало в добре украсен екшън, който се крепи на прекрасната игра на Мартин Фрийман в ролята на Билбо, Ричард Армитадж като Торин и, разбира се, Иан Маккелън като Гандалф Сивия. Те са в общи линии тези, които са интересни за наблюдаване, измъквайки първата много бавна и тромава част на филма и правейки я по-търпима.

След като Билбо, Гандалф и тринайдесетте джуджета, начело с Торин Дъбощит тръгват на мисия, за да възвърнат родната на последните земя от дракона Смог, цялата дружина попада от една опасност в друга, като много от сцените, показващи премеждията на главните ни герои са не само дълги, но и напълно излишни – тази с троловете, играта на гатанки с Ам-гъл (макар и доста интересна е протяжно дълга – един паралелен монтаж би спасил положението), битката на Каменните великани, финалната конфронтация, която е доста разочароваща, имайки предвид емоционалния заряд, който би трябвало да носи, а и преди това има доста по-интересна и завладяваща такава, която е един от добрите моменти на филма. Последният сблъсък между добри и лоши е по-скоро, за да утвърди взаимоотношенията между двама от героите, което показва неспособността на Джаксън и компания да създадат емоционална привързаност от самите персонажи и поради това прибягват до тази външна, но евтина намеса.

Всичките тези проблеми произтичат от един много прост, но значителен факт: книгата на Толкин е с дължина 300 стр. „Властелинът на пръстените“ на същия е 1300. От последната, Джаксън режисира три филма с дължина от по три часа. Само „Хобит: Неочаквано пътешествие“ е със продължителност от 168 мин., което показва само едно – желание за доближаване до епичността и мащаба на първата трилогия, с помощта на доста хеликоптерни кадри, примесени с епичната музика на Шор. Проблемът е, че повечето филмов материал изглежда като изсмукан от пръстите, бидейки там, за да оправдае огромната дължина – нито въздейства по особено приятен начин, нито спомага за развитието на историята и персонажите. Търсените връзки с „Властелинът на пръстените“ са очевидни, но са далеч от красотата и силата на последния.  Мащабността и епичността са неща, които не се постигат с голяма дължина на времето, а с помощта на други техники и прийоми, които тук липсват – най-вече силен сценарий и добре обработен и адаптиран материал. Джаксън се е свенил да отреже ненужното, като целият филм е така сглобен и написан, че ненужното няма как да се махне, а само съкрати, което също не се е случило.

Естествено, „Хобит: Неочаквано пътешествие“ си има своите добри страни – Мартин Фрийман, Ричард Армитадж, Иан Маккелън и Хауърд Шор. Първите трима придават на персонажите си изключителен реализъм, правейки ги пълнокръвни същества. И ако Маккелън пресъздава до болка познат образ, то Фрийман намира перфектния начин да покаже нерешителността, страха и впоследствие преобръщането на мисленето на Билбо, докато Армитадж създава от Торин това, което той трябва да бъде – джуджешки принц – силен, смел, решителен, лоялен, величествен, царствен – и двамата са доста свежо допълнение към една позната вселена. Шор, от своя страна, с изключителната си музика превръща от не толкова качествения материал, достоен за слушане, ако не за гледане такъв. Всичко това обаче е твърдо малко, за да компенсира неприятния привкус, който филмът оставя, след потичането на финалните надписи. Други приятни моменти са навързването на връзките с „Властелинът на пръствените“, Ам-Гъл – перфектен Анди Съркис, сцената с преследването между джуджета, орки и Радагаст, както и появата на Некроманта, макар и кратка.

Да, „Хобит: Неочаквано пътешествие“ е въведение в една нова трилогия и като такова, трябва ли да приемем видяното като достатъчно, показващо очакваният епичен финал? Не мисля. Филмът е много по-слаб от очакваното и затвърждава мнението ми (и не само мое), че когато централната тема на един филм стане технологията, с която е заснет, а не историята и свързаните с нея решения на проблеми, то нещо наистина куца. Пределено ясно е на всеки, който се интересува от кино, че гледайки много филми заснети на 48 кдр./сек. човешкото око рано или късно ще привикне към новото и нестандартно за него, но имайки предвид, че от десетилетия се използват 24 кдр./сек. и някои от най-великите филми носят същата и по-голяма емоционална сила с тази скорост – какъв е смисълът? Решението не е в това, а в майсторската режисура, операторско майсторство, чувство за монтаж, актьорско майсторство, добър сценарий – всичко, което „Властелинът на пръстените“ притежава и което тук сякаш остава на заден план.

Това, което липсва на „Хобит: Неочаквано пътешествие“, за да бъде поне близо до великия си предшественик (във времето на заснемане), са емоционалната сила, въздействие и страст, които личат във всеки един кадър на „Властелинът на пръстените“. Джаксън, който на първо време не искаше да режисира този филм, сякаш е обърнал по-голямо внимание на технологиите, отколкото да създаде най-доброто произведение, което може. В тези си опити, режисьорът е заприличал повече на Камерън и Лукас – няма и помен от онова пълничко момче, в което живееше дете, и което дете със завидно майсторство пренесе на голям екран една от най-обичаните книги в света, правейки от нея монументален, епичен, грандиозен филм – събитие, с което завинаги остави своята следа в света на седмото изкуство. С „Хобит: Неочаквано пътешествие“ Джаксън доказа, че в него на този етап той е повече бизнесмен, отколкото човек, отдаден на киното. Поне до излизането на втората част, ще си останем само с надеждата това да не е така.

Оценка: 6/10

Силно препоръчвам филмът да се види на 24 кдр./сек., по възможност в IMAX. 48 HFR технологията не добавя нищо към изживяването, а само отнема, правейки CG-а, гримът и т.н. да изглеждат твърде очевидни. 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s