„Арго“ (Argo)

Режисьор: Бен Афлек
Сценарий: Крис Терио
Оператор: Родриго Прието
В ролите: Бен Афлек, Браян Кранстън, Тейт Донован, Алан Аркин, Джон Гуудман
Тони Мендез (Бен Афлек), Лестър Сийгъл (Алан Аркин) и Джон Чеймбърс (Джон Гуудман) в "Арго".

Тони Мендез (Бен Афлек), Лестър Сийгъл (Алан Аркин) и Джон Чеймбърс (Джон Гуудман) в „Арго“.

След вдъхновяващо високите оценки на филмовите критици в САЩ и не само, „Арго“ бе очакван от мен с огромен, нестихващ интерес. Това едно на ръка. Второ, защото наистина харесах последния филм на Афлек, в който той изпълнява главната роля и е режисьор – „Градът“. Трето – обожавам политически трилъри – независимо дали са по-екшън ориентирани като Трилогията за Борн или такива, които разчитат на силното си емоционално въздействие, послания, простирайки се по всички струни на човешката психика като „Мюнхен“. След цялата истерия покрай „Арго“ и фактът, че е спряган за един от основните кандидати за наградите на Академията и всичко по-горе споменато, нямаше как да не отида на филма с големи очаквания и колко жалко само, че въпросните не се оправдаха.

Действието на филма (вдъхновено от разсекретена мисия на ЦРУ) се развива в Иран през 80-те години. След преврати, политически игри, възползващи се от страданието на обикновения човек, смяна на лидери и прочие, тълпа от разгневени студенти щурмура американското посолство, превръщайки служителите му в свои заложници. Шестима от последните успяват да се спасят и намират убежище при канадския посланик в страната. Там те са принудени да стоят затворени, като не могат да напуснат сградата поради простата причина, че ще бъдат убити. През това време завоеватлите на американското посолство използват деца, за да възстановят снимките на всички негови служители, които, от своя страна,  преди атаката са успели да унищожат цялата информация, която могат. Чрез това си действие, иранците ще могат да проследят дали липсват определени хора и ако да, кои са те, след което да ги намерят и ликвидират. А защо американците не са напуснали по това време Иран? Защото летищата са окупирани и строго пазени, а всички служители на посолството са обявени за шпиони. 

Тук се намесва героят на Афлек Тони Мендез, който успява да измисли достатъчно луд план, за да измъкне шестимата американци от страната. Той гледа научно-фантастичен филм по телевизията и му хръмва идеята да влезе в страната, представящ се за продуцент от Холивуд, след което да даде длъжност от филмовата индустрия на всеки един от шестте американци, а най-накрая всички задружно да напуснат Иран, след като приключат с огледа на локации, който трябва да се случи на място в страната. Той се свързва с носителя на Оскар за грим Джон Чеймбърс (Джон Гудман) и продуцента Лестър Сийгъл (Алан Аркин) и ги убеждава да участват. След като планът на Афлек е одобрен от висшите етажи на властта като „най-добрата лоша идея“, колелата се задвиждват. Фалшивият филм има своя пред-продукционен период, кастинг, четене на сценария – неуспешно лансиран от авторката му, създават се плакати, сториборд, отваря се импровизиран офис на продукцията и т.н.

Така. Като цяло, „Арго“ не е лош филм, но не е и великата шпионска сага и трилър, който ни бе описван и който можеше да се получи. Положителното в случая е, че Афлек не разчита на тонове екшън, за да движи историята си напред, както и на престрелка за разрешаването на конфликта в трето действие. Напротив, сюжетът се задвижва от действията на героите си, като думите са по-важни от изстреляните куршуми, макар и диалозите да имат по-скоро описателна функция. Освен това, когато „Арго“ трябва да бъде забавен, то той е точно такъв. Чеймбърс (Гуудман) и Сийгъл (Аркин) са двамата, които разведряват тежката ситуация за Мендез (Афлек) – отговорен агент и човек, който не се замисля дали да действа и когато го прави е съпъстван от хладнокръвие и много лека форма на  притеснение. Същото (в някаква степен) важи и за Джак О’Донъл (Браян Кранстън), чиято роля се изчерпва с клишетата на строго следващия заповеди, но въпреки това съвестен шеф. Първите двама стрелят с думи (по-скоро Аркин, отколкото Гуудман), а Мендез действа тихо и прикрито, какъвто е самият той, сякаш това, че е експерт по ексфилтриране се отразява на самия него. Въпреки това, изпълнението на Афлек не е нещо специално, будещо възторжени реакции, което се дължи на факта, че персонажът му не е особено интересен. 

Освен всичко положително обаче, Афлек не успява да избегне отрицателното, което разваля цялостното удоволствие от филма. Липсва усещането за реална опасност и мисията висяща на косъм. Клишетата – най-очевидните, от които са спасяванията в последния момент, както и  проявеният героизъм от персонажи, които преди това са били несигурни, затвърдявайки връзките между себе си и Мендез, стоят не особено добре за филма, който „Арго“ се опитва да бъде. Първото го намирам за не толкова лесно за подминаване, защото едно такова измъкване от опасната ситуация в почти фаталната секунда, спасява живота на абсолютно всички и ни кара да си помислим с ирония: „Да, разбира се!“ Второто е по-скоро липса на зрялост у Афлек за оформяне на интересни герои. Всеки един от шестимата американци е написан по калъп, като най-интересн за гледане е канадския посланик Кен Тейлър (Виктор Грейбър), който проявява изключителна смелост и поема голям риск, приютявайки преследваните. Те не са просто безинтересни, а безлични. Докато гледах филма, не спирах да си мисля за „Мюнхен“ и за това цялостно усещане, че всеки един аспект в последния е пипнат до най-дребния детайл, като по този начин човек „диша“ в еднакъв ритъм с гледаното на екрана. Афлек не е Спилбърг и няма да бъде, но в случая като режисьор се справя на ниво – просто материалът (сценарият), върху който работи, не е на нужното такова. 

Филмът общо взето представлява  пленяването, създаването на спасителния план и измъкването на американците, наситено с малко неприятности, от което липсва и съспенс, към който сме тикани през цялото време от филма.  Друг проблем на „Арго“, освен по-горе споменатите, е и фактът, че не се обръща достатъчно внимание на развитието на героите. Те са едни и същи в самото начало и в самия край. Финалната промяна в единия от тях е буквално в последния момент и е там просто, за да покаже, въпросното преобразяване, което е лесно за разпознаване още от първата среща между Мендез и въпросния персонаж. Задълбаването, човъркането, дилемата, съмнението в психиката и мисленето на героите са налице, но то са твърде повърхностно загатнати, за да са интересни, а когато не разчиташ на експлозивен екшън, е добре въпросните да са силно застъпени. Към това можем да прибавим и проблемът , че в нито един момент, нито един от персонажите не изглежда да е в реална опасност – всичко минава твърде леко и придвидимо; също така, никой от главните герои реално не изпъква и не впечатлява, което допълнително утежнява ситуацията. „Арго“ иска да е голям и запомнящ се филм, но стига до там да бъде описван като „не е лош, но нищо специално или интересно“. Липсва сила, емоционален заряд или някакъв по-сериозен социален или политически коментар, които да приковат вниманието. Един достоен, но не достатъчно успешен опит за Афлек. 

Оценка: 6.5/10

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s