Философията като спасение

"Атинската школа" от Рафаело.

„Атинската школа“ от Рафаело.

Много хора, незнайно защо, когато чуят думата философия моментално я свързват със съзерцанието на природата и нейното оценяване. Това, макар и донякъде вярно, е твърде недостатъчно, за да определи целия спектър от теми, които въпросната наука обхваща. Парадоксалното е, че всички, малко или много, разсъждават философски в даден момент, но не си дават сметка за това, независимо дали техните разсъждения или умствен капацитет са високо извисени. Науката на Сократ, Платон, Аристотел, Хегел, Кант, Шопенхауер, Киркегор, Ницше едва ли трябва да се възприема толкова незначително и да й се отделя това ниско място, на което се намира в момента, имайки предвид, че споменатите са едни от най-великите умове на човечеството и хората живеят според много от техните разсъждения и теории за човешкото съществуване. Малко известен факт е, но „това, което не ме убива, ме прави по-силен“ е сентенция на Ницше, която в момента се употребява от всички за щяло и не щяло, но която има много по-голям смисъл, когато е възприемана в контекста на неговото творчество.

Моето запознанство с философията дойде в първи курс, когато започнахме изучаването на предмета „Естетика и теория на изкуството“. Той бе един от осемте, които изучавахме, от които само два бяха свързани с киното под някаква форма. Но за това друг път. Та, в началото не успях да вникна достатъчно силно и задълбочено във въпросния предмет, тъй като мнението ми за философията бе крайно негативно и смятах, че не е нужна никому, една забравена и остаряла наука, чието място не е за нашата или за която и да било специалност. „Тя трябва да се изучава отделно от хората, достатъчно луди, за да го правят.“ Поне така смятах на първо време, преди да осъзная истинската сила и богатство, която споменатата дава и чрез която могат да  бъдат разбрани  целта и причините за почти всичко. Първият философски текст, до който се докоснах, бе Платоновият „Големият Хипий“. От него извлякох извода, че философията може да се намеси в разрешаването на конфликти от всякакво естество, макар и във въпросния диалог да става въпрос за красивото и което по-точно е красиво. Но след като един такъв текст успя да докаже и обори собствените си теории за нещо толкова субективно като красивото, и то на много пъти, умът ми не можеше тогава (и все още не може) да си представи в какви измерения философията се е вклинила в проблемите на живота и колко обширен е предметът й на дейност.

Това всичко обаче се свежда до конкретното, което вълнува изследващия. Неговата философия, чрез която той се опитва да разбере как нещо работи, защо и как да го промени, е отражение на неговите възгледи за живота и обратното – неговата философия съставя начина му на живот. Поради тази причина не можем да кажем кой е прав и кой не; чие мнение е общовалидно и чие не. Можем да прочетем и отсеем това, което смятаме за важно. Философите са хора, пренасящи и развиващи информация според собствените си виждания, каквито впрочем трябва всички ние да бъдем и такава да бъде най-висшата ни цел. При едно такова положение, ще можем ли да кажем, че всички са в някаква степен философи? Да, защото всеки може да разсъждава философски, когато си поиска, и не, защото не всеки може да го прави така, както трябва, макар и да няма ясно установени правила за последното. Всички философи естествено са длъжни да познават миналото й (както и контекстът, в който тяхната наука „оперира“ в настоящето) – концепциите, идеите и теориите на предшествениците си, за да успеят да намерят дупките и пролуките в тях, които да запълнят със своите виждания. Ето защо не можем да познаваме само древногръцката философия и да живеем според нейните закони, тъй като няма как да знаем дали тя е най-правилната за нас, познавайки само нея. А определянето на най-значимата концепция и теория за всеки индивид – това е нещо, до което той сам достига, различавайки кое смята за важно и кое не.

Философията, както и езикът, е жив организъм – постоянно променяща се от хората и обратното. Тя е спасение и изход, не защото може да даде ясен и конкретен отговор на всяка ситуация или пък за това как да живеем, мислим и действаме (различно за всеки човек), а защото дава посоките и наставленията, до които можем, чрез анализ, критика и самокритика да достигнем до умозрително заключение. Крайната цел за съществуването никога не е и няма да бъде бетонирана в съзнанието ни, тъй като светът около нас се мени постоянно, от което следва да се променим и ние, за да оцелеем в динамиката и интензивността на днешния ден и целите се променят заедно с глобалните промени. Това, което днес изглежда логично, утре е захвърлено в коша, заклеймено като глупост и лудост. Прозирайки и разпростирайки се във всички посоки и предмети на живота, философията помага на желаещия да състави свой собствен начин на живот, според контекста на времето, в което живее. Тя го събужда и подготвя за промени, докато ясно осъзнава, че до този момент е спал с отворени очи. Човекът спокойно може да черпи информация и вдъхновение от предишните теории на великите умове, оказали влияние върху живота на следващите поколения, за да оформи собственото си мнение за истински значимото за него – малко или голямо, както и да разбере защо живее така. Последователите на различните философски концепции, следвайки идеологията си, искат промяна на политиката от правителствата според техните разбирания, които до голяма степен са оформени от идеите на големи философски умове. Така че настоящето, в което живеем и начинът ни на живот до голяма степен са издялани много преди да се родим от същите имена, споменати в първия абзац. Само и единствено разбирайки и познавайки днешния контекст, съставен от силата на минали идеи, можем да се опитаме да го променим.

Нека хората не се бъркат обаче, що се отнася до това, с което се занимава философията. Макар и да прозира във всичко, то не всичко е философски въпрос и може да бъде разрешен от нея. Един пример от лекциите на Лоурънс Кахуун, които могат да бъдат намерени в интернет: „Какво е лекарството срещу рака не е философски въпрос, но кой да вземе въпросното може да бъде такъв.“ Всички големи философи са се интересували не само от своето призвание като наука, но и от много други такива. Въпреки това, в повечето случай става въпрос за разбиране на „чуждите“ науки чрез принципите и механизмите на философията.  По-скоро изразяване на хипотези свързани с другите науки, като вечното завръщане при Ницше например, която теория е на практика недоказуема.

Но в какво е най-силна философията? В изучаването на какво? Еднозначен отговор едва ли има, но най-интересният обект на нейното изследване е (или би трябвало да бъде) човешката личност и нейното познаване и самоопознаване. Достигането и намирането на смисъл в нещата от живота, осмислянето на ценности, тяхното създаване и оформяне. В общи линии философията извайва личността на всеки, тръгнал по нейния труден и осеян с препятствия път – неразрешими казуси, концептуални и идейни сблъсъци, радикални, крайни теории, подлагащи на съмнение всичко научено до този момент, караща ни понякога да преосмислим целия си живот.

Друга цел на философията е истината. Чистата такава, която не подлежи на съмнение и оспорване, макар и всичко да може да е обори, в което се състои и големият парадокс на въпросната наука – достигането до целта и нейното задължително разрушаване. По този начин можем да кажем, че философията е наука на вечността и момента едновременно, разбирайки момента като различно време от историята на човечеството, който от гледна точка на науката, с течение на времето, се превръща в мимолетно явление, а от гледна точка на настоящето, ни се вижда като цяла вечност. Философията, като жив организъм, какъвто е, сама отсява ненужното и лошото, така че накрая остава само истинското значимото и трайното – кое обаче е това значимо е друг въпрос. Дали е това, което се затвърждава заради благоприятни обстоятелства или е наистина преломно за живота на поколението във времето, в което е намерено? И от двете по малко. Не е мислимо да се открехне една врата без благоприятните обстоятелства, а много често тази врата се открехва, именно заради желанието за промени и движение от обществото. 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s