„Човек от стомана“ (Man of Steel)

Режисьор: Зак Снайдър
Сценарист: Дейвид С. Гойър
Оператор: Амир Мокри
В ролите: Хенри Кавил, Ейми Адамс, Майкъл Шанън, Ръсел Кроу, Кевин Костнър, Даян Лейн, Лоурънс Фишбърн и др.

Някъде по време на работата си върху „Черният рицар: Възраждане“ Кристофър Нолан спомена, че е бил потърсен от  сценаристa Дейвид Гойър, който имал идея за възраждането на най-популярния комиксов герой – Супермен. Тогава в кратко интервю първия отбеляза, че измисленото от последния било наистина впечатляващо и точно това, от което Кларк Кент се нуждаел. Уви, дори и двамата, и впоследствие избрания за режисьор Зак Снайдър, да са подходили към филма с най-добри намерения, то крайният резултат е разочароващ. Една форма без всякакво съдържание.

Навярно всички фенове на Нолан, какъвто съм и аз, са били изключително доволни от факта, че култовият режисьор от последните години е в ролята на продуцент и автор на историята – наравно с Гойър. Последният се зае да напише и сценария, като за това си начинание той бе оставен да дерзае сам върху създаването му. Това, което се е получило като краен резултат е един безплоден филм – такъв, който е лишен от всякакво съдържание, копиращ фабулата и третото действие на… „Трансформърс“ (осъзнавам, че това е малък spoiler) и друг голям комиксов блокбастър от миналата година. На сценарно ниво „Човек от стомана“ прилича по-скоро на творение на Майкъл Бей, отколкото на нещо, излязло от главата на Нолан. Интересен факт е, че след „Батман в началото“ Гойър бе ограничен в следващите две продължения за Черния рицар до човека, който сглобява историята – сценарият си остана дело на Кристофър и Джонатан.

Е, тук не е така и това много ясно си личи. Макар и Нолан да направи най-слабия филм от трилогията му за Батман, а именно – Възраждане, то той поне знаеше как да балансира екшъна с историята, която разказва и да не оставя първото да води второто, което именно се случва с „Човек от стомана“. За режисьор на последния бе избран Зак Снайдър, чиито филми обожавам, но който не се свени да пести времетраенето на екшъна-сцените. Всъщност историята на Супермен е разказана с флешбекове, но по доста скучен и репетативен начин – имаме Кал-Ел в наши дни, на който му се случва нещо, историята ни връща назад, за да видим какво главният герой си спомня, свързано със събитието в съвремието или обратното.  Проблемът е, че всичко това се случва, мотивирано от екшън сцени, от което крайният резултат е почти неспирни такива, които в един момент задължително те карат да изключиш откъм емоционалната страна на филма и безразлично да се наслаждаваш на огромни разрушения, експлозии и срутване на различни видове сгради. Нужно е нещо шумно да се случи, за да могат Снайдър и Гойър да ни поведат към дълбините на душата на Супермен, което е евтин трик и може да буди само и единствено разочарование. Някъде четох, че всичко това компенсирало тихото начало. Тихо би било, ако бъде сравнено с края на Трансформърс например. Защото историята чисто и просто започва с раждането на Кал-Ел и последвалият бунт на Зод, който е един голям екшън епизод. Тук в време да кажа – мисля, че няма човек, който да не знае историята – Джор-Ел праща сина си на Земята, за да го спаси от злодеите на Криптон. Последният бива приютен от Джонатан и Марта Кент, които приемат ролята на родители на извънземния. Генерал Зод се заклева да го намери. Не искам да навлизам в други подробности, за да не издавам основното, което, признавам си не знам как, не беше показано в трейлърите, а именно основния план на Зод.

Иначе, макар и операторското майсторство на Амир Мокри да беше отвратително на моменти, имайки предвид неприятни хенд-хелд и десетките резки зуумове – всичко това на фона на 3D, визуално „Човек от стомана“ е впечатляващ. През цялото време, докато го гледах обаче, бях заслепен и унесен от екшъна. От друга страна, в един момент осъзнах колко емоционално дистанциран съм от всичко, което се случва на екран. Да, наслаждавах се на бомбастичните в своите размери разрушения, но това ли бе нужното, за да се възкреси един супергерой, който след „Супермен се завръща“ бе обявен за мъртъв за седмото изкуство? И да, и не. Да, защото студиото, Нолан, Гойър и Снайдър знаят и виждат какво правят Marvel от финансова гледна точка – леки, неангажиращи летни блокбастъри, чиито приходи многократно надвишават огромните разходи. Затова този агресивен, но и в същото време лежерен подход към историята на Супермен е напълно оправдан. Тук всички замесени са играли на сигурно, което от художествена гледна точка им носи неуспех. И не, защото филмът се е превърнал в продължение на Трансформърс, а това никога не говори добре. В същото време финалната конфронтация  макар да бе доста мащабна, то тя изглеждаше като rip-off на тази в „Матрицата: Революции“ – дори имаше някои copy/paste кадри.

Естествено, като всяко нещо, филмът се има и своите добри страни. Освен гореспоменатото, добри включвания има от страна на Ръсел Кроу като Джор-Ел, Кевин Костнър като Джонатан Кент, Даян Лейн като Марта Кент, Лоурънс Фишбърн като Пери Уайт Ейми Адамс като Лоис Лейн, Майкъл Шанън като Зод и, разбира се, Хенри Кавил като Кал-Ел/Супермен. Общо взето актьорският състав е на ниво, но макар и всички да са много адекватни в ролите си, то струва ми се, че Шанън и Адамс бяха неизползвани докрай. Освен, че сценарият бъка с клишета и глупави one-liners, то на последните двама са им дадени повърхностни персонажи, с които няма какво толкова да направят. Не че останалите бяха много комплексни, но това, което се опитвам да кажа е, че в наши, за да покажеш на екран, че една жена е силна, е достатъчно да й дадеш няколко екшън сцени, в които да направи нещо важно за спасяването на света и толкоз. Това се случва на практика с Лоис Лейн и тя бе много по-интересна като опасна и безстрашна журналистка. А Шанън и Зод, от своя страна, са ограничени до монолог за разрухата на Земята. Единственият му по-ярък момент е тогава, когато в пристъп на ярост заявява, че ще намери Кал-Ел – или по-скоро го извиква. За сметка на това Кроу и Костнър бяха отлични и техните моменти във филма за мен си останах най-запомнящи се. Кавил също е много на място – изпълва костюма не само с впечатляваща физика, но и стабилна актьорска игра. Предимство за него е, че това е изцяло нов поглед към този герои – следователно може да започне на чисто в изграждането на образа.

Иначе музиката на Цимер, който ми е най-любимият сред любимите, във филма остана разочарование, макар и като слушам целия саундтрак да съм много доволен от стореното от него.  В „Човек от стомана“ обаче се въртят две или три основни теми, техните вариации и толкоз. Но, парадоксално или не, това си остава най-добрият елемент на Снайдъровия Супермен. Наясно съм, че що се отнася до музиката мога да се огранича само с някакво повърхностно и общо характеризиране и с това дали дадено произведение на това изкуство ми харесва или не. Смятам, че тук германецът е епичен до пръсване, като се справя отлично и в по-тихите моменти, колкото и малко да са те. Друго незначително нещо, което ми допадна, бяха две реплики от филми на Нолан – „Sometimes you have to take a leap of faith„, „I think you’re blowing it a little out of proportion„, съответно от „Генезис“ и „Черният рицар“.

В заключение съм на мнение,  „Човек от стомана“ не оправда високите очаквания и надежди за качествен филм за Супермен. Макар и да осъзнавам, че това е, от което героят се нуждае в този момент, а не това, което заслужава, то ми се искаше да има малко повече риск в сглобяването на историята и самия филм. Защото Снайдър е много, много добър, когато става въпрос за режисиране на екшън-спектакъл, но някъде по пътя е изгубил представа за дозирането на този спектакъл. Защото, когато екшънът движи историята и персонажите ти, то последните сякаш изчезват и се претопяват в огромните разрушения и експлозии. Да, има някои интересни драматургични загатвания и буквално докосвания, но те си остават само такива. Гойър не е добър сценарист и никога не е бил и това си личи през всичките 143 мин. Основният конфликт, както и целият филм, би имал много интересно развитие в ръцете на добър драматург. Уви, това не е случаят тук.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s