Идеалната любов?

love-2

„Няма такова нещо като идеална любов!“, „Любовта не съществува!“ и писания и изказвания от този род са характерни за много хора. Такива, които са се докоснали до любовта, или поне така са си мислели, и такива, които никога не са били в допир с нея. Това няма значение за този текст. Въпросът е: „Съществува ли такова нещо като идеална любов?“ Това без съмнение е питане без ясен отговор, макар че ако се консултираме с Кант, то ще разберем, че неговата гледна точка е определена: да, съществува, дори да не можем да я достигнем.

Дали обаче любовта между двама души се ограничава до това те да я консумират само и единствено в общоприетия, наложен от живота и изкуството начин? Или по-точно казано – е ли любовта заключена в нея самата, без излаз извън нейните общоприети граници – ясно разграничаващи нея от приятелството? Кое е по-силното от двете? Изключват ли се взаимно? И, ако отговорът на последния въпрос е: да, то не е ли причината в това, че сами хората слагаме тези граници без да мислим? Защото колко често човек си казва, че не иска да има каквито и да било интимни контакти с партньор, когото в действителност иска да има, само защото ще развали едно прекрасно приятелство? Много често зад това оправдание стоят други неща, други мисли, които спират въпросното желание. Дали те са чисти като това да опазиш нещо специално, което си мислиш, че си изградил с човека отсреща, или просто се криеш зад концепцията за приятелство, защото не го харесваш чисто визуално, е без значение. Важното е, че дружбата често спира любовта – чисто физическа или не само.

Една любов, която обаче изключва приятелството не е любов, а притежание – тя няма как да бъде идеална, защото зачерква най-силното чувство. Най-добрият приятел е такъв, защото той ясно осъзнава факта, че е пожертвал себе си не за да притежава другия, а защото го цени като човешко същество. С него той е изградил нещо, което не може да бъде сетивно възприето, а душевно осъзнато. Любовта, от друга страна, винаги започва с користна цел – дали желанието за чисто физическа наслада ще прерасне в нещо друго или се подчиняваме на инстинкта си да притежаваме харесания от нас човек, или дори се влюбим, което правим на първо време заради визуалната красота – то споменатата е винаги следствие на някакво влечение. Тя не е цел сама по себе си, а придатък на нещо стаено в нас, което може и да се развие благоприятно, а може и да не се. А при истинското и неподправено приятелство е обратното. То ни кара не да третираме човека срещу нас като средство за постигането на нещо друго, а като цел. Макар и отново да са налице някакви интереси, то те не са такива, от които можем да извлечем някаква полза. Чрез тях и тези на другия – сходни и за двамата – те се сблъскват, и от този сблъсък се ражда нещо, което обаче не е следствие, а естествено продължение на споделянето.

За да бъде една любов идеална, то тя трябва да напусне собствените си граници и да навлезе в тези на приятелството – от синтеза на двете и тяхното размиване ще се роди една истинска, чиста и неподправена обич, защото при нея човек губи себе си в другия, а при приятелството, напротив, сам се намира и осъзнава.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s