Въпрос на манталитет

Intellectual-Property2Далеч съм от мисълта , че българинът като цяло е тъпо и ограничено същество. Едно такова обобщение би било нелепо на фона на всички постижения на родната ни мисъл. Все пак можем да се гордеем с това, че бащата на компютъра Джон Атанасов е от малката ни, китна родина. Въобще, когато се е налагало сме се проявявали като знаещи, можещи и способни. Но накрая винаги си блъскаме главата в един прост на пръв поглед въпрос: Кога страната ни, от гледна точка на политическото, икономическото и социалното положение, ще се промени? Отговори на това питане много, но все си мисля, че в крайна сметка е въпрос на манталитет. 

Всички сме наясно с разбирането на живота, което цари у нас, и което бива подхранвано от бавното, но сигурно убиване на качественото образование и образователната система като цяло. Това, което идва отдолу, сиреч младото поколение, в по-голямата си част е тотално объркано и просто не вижда смисъл да преобръща за по-добро каквото и да било. Защото, освен, че е залято с пошли изпълнения и примери всекидневно, желанието за бързи пари с малко усилия не се парират в зародиш. И тук не става въпрос за това, че непременно трябва да си миньор, за да се чувстваш добре от работата си и да си лягаш с чиста съвест вечер – това, за дружния труд за едно по-добро бъдеще, е част от една (не)умряла пропаганда.

Но проблемът, разбира се, не е само в това, че действителността е създала и афишира лошите примери. Първият е сбор от много части – всичките взаимосвързани и взаимодопълващи се. Причината не е само в студентите или учениците – това им се предлага; тя обаче не е и в самото предлагане, защото това се изисква. Или по-точно казано: това е естественият резултат от условията и обстоятелствата, които ни заобикалят. Но пък те са създадени именно от липсата на желание за стопиране на неблагоприятни и неблагоразумни желания за постигане на (не)благополучни цели. Омагьосан кръг – учащите, разбира се не само те, получават това, което манталитетът им предполага, който манталитет обаче им бива наложен от външни фактори, които те самите всъщност подхранват. Но пак казвам – това не важи за всички граждани на страната, имащи право на глас, които обаче са задушени от мнозинството, а то пък, от своя страна, после се чуди: „Защо стана така?“

Културата във всичките й разновидности е липсващият елемент. Наистина, едва ли има човек в Парламента, с който всеки трезво мислещ човек може да се гордее. Въпреки това обаче избирателите избират от наличното, а то няма как да е обагрено с обноски и политическо мислене (въпреки че това е често срещана фраза по медии и излизаща постоянно от устите на властимащите, аз съм далеч от мисълта, че в България, и не само, се води политика в смисъла, в който са я разбирали древните гърци). Няма как политическият елит да притежава напредничава и държавническа мисия в своето колективно съзнание, защото са или зависими, или неграмотни. Но всичките притежават две качества, които са в някаква степен синоними – наглост и нахалност –  много добре насочвани в правилната посока, показвана им от невидими пътепоказатели. А културата сама по себе си или спира последните две, или насърчава мисленето в правилната посока – ако има правилен подбор, а кой е такъв, е съвсем друга тема.

Но културата сама по себе си е много обширно понятие, събиращо както доброто, така и лошото. Затова е нужен подбор, за който обаче също е нужна култура. А у нас, дори и в световен мащаб, изкуството, което заема основна част от нея, залинява. Добрите изключения просто потвърждават тенденцията да се предоставят на публиката все по-дебилни и не изискващи мислене продукти. Важното е да има подрусване – независимо дали става въпрос за кино, музика или литература, или каквото и да било – необходимо е просто да има шум, който бива поглъщан като вкусен десерт, който в основата си всъщност е безвкусен. А родният, балкански манталитет, взема всичко това и издълбава ново дъно, в което се чувства добре.

Поговорката Всеки народ си заслужава управниците на Хегел е много показателна за населението в географските ни ширини. Защото  в крайна сметка политикът излиза от народа, освен ако не е „внесен“ от чужбина. Така че неговото издигане до Парламента на страната става от същия народ, който после го плюе. Но защо? Защото така е свикнал; защото е по-лесно да хулиш, вместо да промениш и да изискваш това, което смяташ, че е правилно. Обстоятелствата, ценностите, културата в една страна се пренасят и върху човека, който избере политическа кариера. Той живее с тях, диша с тях и управлява според тях. Затова не е достатъчно да дойде новият, който ще ни спаси, само за да се окаже поредният измамник, който взима чутото и го изнася гласно. Нужно е цялостно премисляне на това, какви хора искаме в крайна сметка да са там, горе. Какво можем да очакваме от народ, който е изгубил всякаква представа за възвишено (или по-популярно казано – истинско) в буквалния смисъл на думата? И тук отново не става въпрос за всеобхватност, която покрива всички граждани, а за мнозинството, което освен, че е задушено от грозното, пошлото и дори гнусното, започна да привиква да живее с него и да не търси алтернатива. Но не такава, която даден човек да олицетворява, а такава, която да преобърне статуквото в мисленето. Защото последното се възпроизвежда в уродливи политически модели и коалиции, които биват охулени от същите тези хора, които с гласа си са ги поставили там. В Ницшев контекст – нужно е преобръщане на всички ценности, заради които да може да се изисква това, което се иска да бъде получено – няма как да ни бъде дадено от горе.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s