„Последният оцелял“ (Lone Survivor)

Режисьор: Питър Бърг
Сценарий: Питър Бърг
Оператор: Тобиас Шлийслер
В ролите: Марк Уолбърг, Тайлър Кич, Емил Хърш, Бен Фостър, Ерик Бана и др.

 

Марк Уолбърг е интересен актьор, що се отнася до филмите, които прави – в общи линии редува посредствени екшъни с такива, в които всъщност от него се иска да вложи малко старание, за да пресъздаде персонажа си правдоподобно. Не че не го прави средняшките си проекти, но да кажем, че там е доста по-лесно да се постигне задоволителен резултат. „Последният оцелял“ е нещо средно между типичния американски екшън и качествения, напълно адекватен военен продукт, макар да клони към последното и да бива спасен на косъм.

На практика „Последният оцелял“ е един дълъг екшън епизод и определенията за жанра на филма са точни – не е военна драма, не е и социален коментар върху моралната страна на войната и последствията от нея, – а солидно произведение, в което куршумите са повече от думите, а експлозиите повече от куршумите. И все пак какво би накарало човек да не погледне на него като на поредната безмозъчна боза, с която са искат да ни облъчат от отвъд океана за това, колко голяма е силата на (американския) човешкия дух? Фактът, че първо, историята е по действителен случай. И второ, че това са два часа на дяволски добре режисиран екшън, допълнен с нужното напрежение, че да държи очите върху екрана, а не върху часовника на ръката ви. 

Честно казано не смятам, че има какво повече да се каже за филма – трябва просто да се гледа, тъй като след първия половин час, в който имаме установяването на обстановката във военната база, взаимоотношенията между персонажите и прочие, се пренасяме в красивата, но опасна афганистанска земя, където ни предстои да проследим чудовищните последствия от една провалена мисия – отново, не говорим за емоционалната страна от живота на персонажите, а за физически погубените жертви, вследствие на едно решение. Това, което може да подразни някои, но което на мен ми допадна, е, че Питър Бърг, като един непостоянен и непоследователен, редуващ добри със слаби филми режисьор, ни е спестил големите въпроси, на които всеки войник си има собствен отговор. В една кратка, но доста напрегната сцена той ни показва различния подход към войната на военнослужещите, всеки от тях воден от собствено разбиране на конкретната ситуация, както и разнопосочните им и  противоборстващи мнения. 

Що се отнася до режисирането на екшъна, който тук е от жизненоважно значение, Бърг е напълно в час с това, какво трябва да се постигне, за да не получим втори „Taken 2“, в който не се разбра абсолютно нищо от ръкопашните схватки, които пък на практика спасиха първата част на последния. Камерата на Тобиас Шлийслер в „Последният оцелял“ успява да обхване адекватно всеки един момент, движенията са много премерени, особено когато трябва да се улови съспенсът от очакването на прииждащите талибани – плавно, в един кадър, се преминава от едно лице на друго на всеки един от екипа – Маркус Лутрел (Марк Уолбърг), Майкъл Мърфи (Тайлър Кич), Дани Диц (Емил Хърш) и Мат „Акс“ Акселсон (Бен Фостър); друга добре снета сцена, правеща впечатление, е, когато четиримата решават да отстъпят, преди самите сражения – движенията отново са плавни – налице е един кратък кадър, в който камерата вероятно е на steadycam. Тези сцени –  на очакване на конфронтацията – се редуват с прекрасни пейзажи от дивата и необятна афганистанска природа, към която рискуваме дори да се привържем. И когато започва голямата, почти неспирна престрелка Шлийслер и Бърг правят всичко възможно да ни държат ориентирани в обстановката, като максимално избягват досадната клатушкаща се камера, която в повечето филми да създава усещането за реализъм и документалност, кара зрителите да си излязат с главоболие.

Упрекът, естествено е, към неудържаното изкушение на забавения каданс, когато има силно драматични моменти, гарнирани с познатата американо-патриотична, типично военна музика, на фона на силни, извиращи от дъното на душата викове. Такива моменти обаче са минимизирани, но все пак, ако бяха избегнати, щяхме да имаме чудесен, но суров и брутален филм за оцеляването срещу всякакви условия и чудовищни предпоставки. Което и в крайна сметка почти получаваме, въпреки кусурите. В този ред на мисли, след дългото отнасяне, трябва да кажа, че „Последният оцелял“ в никакъв случай не може да се нарече загубено време. Да, човек няма да получи пречистването и удовлетворението като от „Спасяването на редник Райън“ например, но тук това не е и целта. Както казах по-горе, моралната страна на войната и последствията от нея са оставени извън снимачния процес. За Бърг в случая те са ирелеватни. Това е филм за оцеляването срещу невъзможни шансове – суров, брутален, на моменти отчайващ, в който филм, или по-скоро в неговия край, човещината излиза на преден план. Макар и водена от двадесетвековен кодекс. 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s