„Мисията невъзможна: Престъпна нация“ (Mission impossible: Rogue nation)

Режисьор: Кристофър Макуаър
Сценарий:  Кристофър Макуаър
Оператор: Робърт Елсуит
В ролите: Том Круз, Джеръми Ренър, Ребека Фъргюсън, Саймън Пег, Винг Реймс, Шон Харис и др.

 

Приключенията на специален агент Итън Хънт се разпростират в света на киното вече двадесет години. Почти. В общи линии преобладава общото мнение, че първата от петте части „става“, втората е „боклук“, третата „иди-дойди“, така че конкуренцията за това, коя е най-добра  се води между четвъртата и последната, носещи съответно подзаглавията – „Режим фантом“ и „Престъпна нация“. И ако първите две бяха по-скоро филми, които стоят самостоятелно на кино-небосклона, то от MI3 нещата са другояче.

Действието, или по-скоро събитията, в „Мисията невъзможна: Престъпна нация“ ни отвеждат веднага след края на „Режим фантом“, в чиято последна сцена чуваме за новата световна заплаха, а именно – Синдикатът – организация от бивши шпиони, която е на практика невидима. Въпросната е толкова силна в това, което прави и иска да постигне, че не се налага на Итън Хънт да преследва нейните членове – тя сама се разкрива пред него, потвърждаваща съществуването си. И ако до този момент всички са считали, че наличието ѝ е по-скоро градска легенда, след този момент митът е разбит. След това нещата поемат в логична посока, Хънт събира екипа си и гонитбата започва. Във всеки един филм от поредицата главният ни протагонист се бори срещу бивши свои колеги, предали каузата на агенцията – случаят тук е същият. Почти.

Личната борба на Хънт със своите бивши колеги, ментори и прочие винаги е бил съществен елемент от поредицата. Обратите също. И всъщност дотук свършва емоционалното ядро и на петте филма (с изключение не 3, 4 и донякъде 5). Личният и интимен живот на Хънт винаги са били само леко щрихирани, по-скоро допълващи арката на главния герой моменти, но никога нещо повече. И това е най-логичното нещо, което може и трябва да продължи да се случва с въпросните такива. Защото силната страна и на петте филма се състои в екшъна и неговото реализиране, взаимоотношенията между членовете на екипа. На практика това са екшън филми с шпионски елементи, а не шпионски филми с елементи на екшън – смятам разликата за съществена.

Което води до нещо учудващо, поне за мен. Шпионажът тук бе засегнат повече, от която и да е предишна част – имаме двойни агенти, шпионски игри, МИ-6, ЦРУ, засегнати са начините на процедиране на агенциите, естествено, според авторите, политически игри, които са свързани с оперирането на последните две и прочие. За да не бъда разбран погрешно, ще кажа, всичките изброени не са жизненоважна част, която задвижва машинарията. Напротив, периферни сюжетни моменти, които обаче вдъхват малко повече живот извън спиращите дъха екшън сцени. А те наистина са такива – епизодите в операта, този със самолета, задължителната автомобилна гонка и гмуркането на Хънт са режисирани, заснети и монтирани прекрасно. И са не просто страхотни за гледане, но и държат в напрежение, макар да знаем, че главният герой ще оживее. Последното, разбира се, не е изненада, но си е почти геройство при тези обстоятелства да успееш да накараш зрителя да тръпне.

И като заговорихме за екшън сцени, най-важният компонент, тук отново са висш пилотаж, както и в предишната част. Режисирани, заснети, монтирани перфектно – Кристофър Макуаър и Робърт Елсуит, главните герои зад камерата, достигат нивото на Брад Бърд, а филмът – това на „Режим фантом“. Ъглите на камерата са винаги на точното място, нейните движения също, дължините на кадрите – идеални (рязано е точно, когато трябва), тяхното количество е с точна дозировка, а и самите те не са прекалено изхвърляне – стремят се бъдат, доколкото е възможно, реалистични. А всичко това, гарнирано с факта, че Круз изпълнява голяма част от тях сам, поставя „Престъпна нация“ една идея над повечето екшъни в последните години. Наравно може би със „Скайфол“, „Режим фантом“ и „Лудия Макс: Пътят на яростта“. Освен тях интеракциите в екипа са на ниво, а героинята на Ребека Фъргюсън е написана и изиграна от британката с вещина. За малко да забравя – злодеят отново е европеец, а Шон Харис изпълва ролята с характерните за този тип злодеи студенина и хладнокръвие.

„Мисията невъзможна: Престъпна нация“ е силен екшън и достойно допълнение във франчайз, който двадесет години се задържа високо в очите на киноманите. Тази част прави така, че това да остане така. До следващата, която предстои да видим до няколко години. Мога само да се надявам, че тенденцията ще се запази.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s