„Непобедимите 2“ (The Expendables 2) – ревю

„Непобедимите 2“ е сбъднат мокър сън на няколко поколения киномани и привърженици на екшън жанра. В него, както всички знаете, са събрани най-големите, наблъскани с химия звезди от последните тридесетина години, ако не и повече. Намирам първата част за доста скучна и монотонна. Не знам дали тази е по-добра заради смяната на режисьора – Сталоун отстъпва място на Саймън Уест -, но със сигурност фактът, че звездите не се приемат на сериозно и правейки постоянно шеги със себе си, правят така, че престрелките и експлозиите остават на заден план, макар и  в несметни количества. Всеки пораснал мъж, в който живее дете (като мен) трябва да види „Непобедимите 2“.

За някаква впечатляваща история или идея няма смисъл да говорим. Случва се очакваното – плеадата от звезди избива стотици нещастници, имали лошия късмет да попаднат пред мерника на първите. Естествено, трябва да има някаква причина това да се случва – в случая, това е откраднатата от злодея Ван Дам карта за находище на плутоний. Освен това, последния убива човек от екипа на Сталоун, след което непобедимите имат една единствена цел: „Проследи, открий, уби!“ Филмът се изчерпва с този сюжет и това е и което се случва, но едва ли някой се е съмнявал или надявал на нещо повече.

В тази част по-голямо екранно време получават Брус Уилис и Арнолд Шварценегер. Сцената, в която Рамбо, Терминатора и Маклейн са един до друг и изстрелват хиляди патрони по лошите, буди възхищение във всеки екшън фен. Много приятен момент е самоиронията, която всеки един прилага върху себе си. Когато Чък Норис се появява на екран, избивайки десетки хора и взривявайки танк, той пуска една от хилядите шеги излезли по негов адрес в последните години. През целия филм, всички от екипа на добрите се шегуват с Лундгрен, че е инженер-химик, Шварценегер постоянно произнася: „I’ll be back!“, Крюс заявява на последния, че „ще го терминира“, като дори се стига до следното: „Кой остава още да дойде? Рамбо?!“

Честно казано, трудно ми е да напиша още нещо за „Непобедимите 2“. На практика с по-горе написаното, филмът е изцяло описан и би трябвало да ви насочи дали искате да го гледате или не. Един от много проблеми, но основен такъв е, че екшън сцените не бяха нито впечатляващи, нито интригуващи, с изключение на тази в началото, която остава най-впечатляваща до самия край. И все пак, има достатъчно стрелби и експлозии, за да задоволят феновете на жанра. 

Нещо интересно, което ми направи впечатление. Да, сценария е несериозен, но Сталоун изпитва по-голям комфорт в сцените, в които се налага да покаже малко талант и актьорска игра, отколкото в тези, когато се изисква просто да гледа лошо и да стреля. В крайна сметка персонажите са повърхностни и еднопластови. Главните герои могат да избият хиляди хора, но те си остават абсолютното добро, а лошите – тоталното зло. Всички знаем обаче, че „Непобедимите 2“ не е психологическа драма, така че тези неща остават на заден план, пред това да видим любимите ни екшън герои на едно място. 

Филмът събира имена като Сталоун, Стейтъм, Шварценегер, Уилис, Котур (легенда от ММА), Ли, Норис, Ван Дам, Лундгрен, Хемсуърт (малкият брат, не Тор), Крюс. Макар и да не е шедьовър, „Непобедимите 2“ си заслужава, за да се види в акция целият този актьорски ансамбъл, ритайки задници и забавлявайки се, като от време на време убиват стотици души и свалят хеликоптер, забивайки мотор в кабината му. Да, филмът не изобилства от интелигентност, нито дори от някаква леко интригуваща история, персонажи или прочие, но не това е и целта му. Тя е да ни откъсне напълно за два часа от реалността, поднасяйки ни мечтата на всеки фен на екшъна – да види най-големите на жанра заедно. 

Оценка: 6/10

„Непобедимите 2“ в IMDb и Metacritic.