| Режисьори: Дейвид Лейтч, Чад Слатецки |
| Сценарий: Дерек Колстад |
| Оператор: Джонатан Села |
| В ролите: Киану Рийвс, Майкъл Нюквист, Иън Макшейн, Уилям Дефо и др. |
Нека да е ясно от самото начало. „Джон Уик“ е чист екшън и нищо повече – с всичко положително и отрицателно произтичащо от това. Няма силен психологизъм, добре развити персонажи, страхотна фабула и прочие. Ако човек е достатъчно разумен, ще възприеме това произведение като чисто откъсване от реалността за малко повече от час и половина, наслаждавайки се на иначе доста адекватната режисура на екшън сцените. Към това можем да добавим и страхотния актьорски състав, в който освен Киану Рийвс, виждаме Майкъл Нюквист, Иън Макшейн и Уилям Дефо.
Джон Уик (в ролята Рийвс) е оттеглил се от сенчестия живот на убиец човек. Животът му е прекрасен – голяма къща, страхотна кола, красива жена, докато всичко неочаквано поема неочакван обрат, когато последната напуска света на живите. Знаейки, че ще бъде повалена от коварна болест, Хелън (Бриджит Монахан) подарява на съпруга си малко пале, което да държи Уик в живота, така да се каже, да не изгуби допир с него, да обича нещо друго, тъй като ‘колата не се брои’. Така героят на Рийвс започва да осъзнава загубата си, постепенно я преодолява и решава да продължи напред, докато ново, внезапно събитие преобръща отново всичко, карайки го да се върне насила в един друг, отдавна забравен живот.
Йозев Тарасов (Алфи Алън в ролята, който повечето хора ще припознаят като Тион Грейджой от „Игра на тронове“) и бандата му лигави мафиотчета от, естествено, руската мафия пребиват Уик почти до смърт, убиват малкото куче и крадат колата му. Оттук насетне е ясно какво се случва – Джон грабва оръжието и тръгва по невъзможния път на отмъщението срещу цялата руска фамилия. Е, щеше да е невъзможен, ако буквално всеки персонаж не трепереше при споменаването на името му. Както научаваме: „Веднъж видях Уик да убива трима души с молив! След това му възложихме невъзможна задача, за да се измъкне, и той я изпълни!“
Това, което прави филма различен, или по-скоро, което не го отличава от добрите такива в жанра, е режисирането и хореографията на екшън сцените. Отвратителната и неуместно използвана на много места shakycam тук е изоставена в името на плавното движение, съчетано с кадърна режисура, правейки така, че да видим и да почувстваме динамиката и бруталността на боя, разиграващ се пред нас. А филм, разчитащ на екшъна, за да води историята, макар и всичко все пак да е мотивирано от намеренията на Уик и съответно неговите действия, то е нужно нещата на екрана да са ясни, разбираеми и интригуващи, каквито в действителност са.
„Джон Уик“ е филм, който си заслужава паричките за кино, като е нужно да се има предвид уговорката, че човек трябва да знае какво да очаква от него, а именно – екшън. Нито повече, нито по-малко. А това е качествен такъв. Киану Рийвс се завръща към жанра, който преди двадесет години го направи звезда със „Скорост“. Сега, след отличния документален „Side by Side“, където се изследва развитието на техниката в киното – лента vs. дигитален носител, „Джон Уик“ слага иначе не особено добрия откъм актьорски качества актьор отново на картата на големите. Ако се преглътне предпоставката, която задейства събитията във филма, 130 мин. забава са гарантирани.
Montage Reel 